ОТЧАЯН ВИК

Отчаяно във тебе аз се влюбих,
кога и как - дори и не разбрах.
Сега на път съм, знам, да те загубя
и вътре в мен боли, и ме е страх.
Видях те - и сърцето ми застина,
попадна в плен на твоите очи
и аз разбрах, че толкова години
съм чакала да дойдеш точно ти.
Но чувствата си как да ти разкрия,
не ме научи никой на това.
За първи път в живота си обичам,
за първи път оставам без слова.
Отчаяно във тебе аз се влюбих,
отчаян вик е моята душа.
Съдбата ми такава е - да губя
любов, при мене още недошла.

А ИСКАХ ДА МЕ ПАЗИШ

Изгуби ме, а исках да ме пазиш,
от бурите, в душата ми нахлули,
от зимата, до болка побеляла,
от хората, ранили ме със думи.    
Отрече ме, а в мене се кълнеше,
тъй както пред иконите се вричаш,
свещта изгасна, някак си без време,
молитвите останаха...без смисъл.
Поисках те. Докоснах самотата,
изпих отрова, нечия възкръснах,
препънах се във чувства непознати,
не помня колко пъти се привързах.
Изгуби ме, отрече ме, остави,
в мъглите да потъна безвъзвртано,
във себе си затворничка да стана.
Отиде си, а исках да ме пазиш.

ВЪЛШЕБСТВО

Луната се е свила в розово,
и влюбено посипва ни със блясък,
вълшебно ми е, вятърът докосвам-
нали в косите ти е спрял.
Ухаеш ми на пролет тази вечер,
очите ти говорят без слова,
звездите се усмихват някак нежно,
усетили, че носим любовта.
И жадна съм за твоята целувка,
студено е без твоите ръце,
обичай ме, обичай ме, любими,
магията ти нека в мен расте.
И нека сред житата се изгубим,
и нека, нека се стопим,
в нощта, която си отива,
и там да бъдем - само аз и ти.
Луната се е свила в розово,
и влюбено посипва ни със блясък,
вълшебно ми е, искам омагьосана,
завинаги от тебе да остана.