ДОКОСВАНЕ

Беше толкова наблизо
да те докосна не посмях!
Беше светъл лъч в нощта ми
дори плах помисъл за грях...

Очите като пеперуди
копнееха за топлина
и биеше сърцето лудо
и чувствах в себе си душа!

Но истина една стаена
отнесе те като мираж
Оказа се, че съм родена
единствено да страдам аз!

Две пеперуди отлетяха,
търкулнаха се две сълзи...
А сънищата опустяха
и стана тихо и боли!

Един въпрос увисна в мрака,
едно отронено: "Защо?"
Мечтите ми тъй плахи бяха,
какво отнесе ги, какво?

СБОГОМ ЛЮБОВ

Тъй дълго за тебе копнях.
Излях водопади от нежност.
Във мислите пъплеше...грях -
за мен бе и бряг и безбрежност.

Ти беше във моята нощ –
в съня ми бе сбъднатост, прилив.
Вулкан беше – сила и мощ –
бе свят, бе живот, бе идилия.

В деня ми чертаеше път
сред пролетни макове, песни.
Потръпваше моята плът
и бяха просторите тесни.

Ти беше. Но свърши нощта.
Денят превали някак втресен.
И сляха се вик и тъга, 
заглъхващи в тази ми песен.

И моя нестихващ копнеж
отнесе го нейде реката.
Дари на морето кипеж –
на мене - откри свободата.

РАЗЛИЧЕН СИ

Щом сега си толкова различен,
срещнала съм в миналото друг.
Аз и днес на себе си приличам –
да те върна тук ми трябва... чук.

Да ударя силно, да размажа
спомена, на който се обричах.
На себе си и тебе да покажа
този, който исках и обичах.

Да ти сложа шапка-невидимка,
да те върна в сляпата неделя.
Да ти бъда още миг любимка
както беше в първата постеля!

И ако останеш пак различен
и моят огън вече не те връща,
сърцето ще направя таен пристан,
където все ще си останеш същия.

КЛАДА

Любов ли си, мечта или заблуда?
Защо те срещнах аз едва сега?!...
Проплаках. Стон. Чия ли е заслуга 
за късната, припламнала искра?!

Запалихме в нас огъня на ада -
макар и грешни пак да сме добри.
Душата си подпалихме на клада
и плъмък на любов я изгори.

Да бъда част от живота ти искам!
Единствената надали ще съм...
Години ни делят, дели ни мисъл
за сън един, вълшебен,нежен сън !

Препускаме във земния си ритъм
родили смях, родили и любов.
През сълзи днес отново се обичаме
изгарящи в магичен огън нов.

Пред нас остават толкова въпроси...
Не питаме, а кротко си мълчим.
Прегърнати тъй неразумно носим
съдби, посоки, път непредвидим...

Ще има лято, после златна есен,
и пухкав сняг през зима ще вали
Ще пеем с тебе нашата си песен
без ревност и без обич... Тъй боли!