ОТПЛАТА

И тази сутрин ставам с надежда
Със жажда да повярвам във света
И този ден през пръсти се процежда
И аз изгубвам вяра в святостта

Не знам дали аз чудото очаквам,
А то минава някак покрай мен
Но все надявам се ,че днес ще чувам
Смях, а не плача някой наранен

Защо не може в сън да се събуждам
В онзи сън тъй светъл и щастлив
Защо ми трябва истини да виждам
Когато може този свят да е красив

Кажи ми как деня си да превърна
В онзи сън,изваян от мечти
Като отплата аз ще те прегърна
Ще станеш част от моя сън и ти

ВИНА

Страх ме е от мен самата.
Страх ме е от моите дела,
че продадох си душата
заради пустата вина.

Вина изграждана с годините.
Вина насаждана отдавна,
тя промени ме из основи,
обрече ме на смърт тъй бавна.

Силата и растеше през годините,
не помня някога да съм била дете.
Аз помня белезите силните,
оставени във моето сърце.

Аз правя грешка,че живея със спомени,
но те чертаят моя ден,
дълбоко в дланите са вплетени,
завинаги оставащи в мен.

Едно дете без детство.
Едно сърце изпаднало в беда.
Една жена отрекла святото.
Един живот погубен от вина!

ХУБАВ ДЕН

Денят е хубав,с хубав начало
Навън е мрачно,но в мене грее
Сърцето се събужда едва усъзнало,
че в нови дела ще се бори да успее.

Ще срещам хора,както всеки ден,
но с моята усмивка ще ги наградя
Ще се надявам,някой да зарадва мен,
в някои щастие да доловя.

И този ден ще мине,както всеки,
неусетно,просто миг за всички нас,
но аз ще продължа по пътя мислейки,
че с нещо съм зарадвала поне някого от вас

С ТЕБ

В две очи аз виждам светлината
В две ръце потъвам цяла
С две думи прогонваш ми тъгата
С теб зората,пак за мене е изгряла

Целувката ти ме издига в небесата
Усмивката ти топли моя ден
А слеем ли се,докосвам с ръка луната
и моля се да си винаги до мен

Ръцете ти са груби,но и нежни
Лицето ти студено,но гори
Сърцето ми потули спомените снежни
Душата ми забрави,как боли

С тебе аз съм просто в рая
Издигам се високо над света
Не ме е страх дори да помечтая,
че и мен застигна любовта!