ПОГУБВАЙ МЕ В ОБИЧАМ ТЕ
Сътвори ме бързо - лесен съм нали?
(пожелавай си победата над мен)
Във мойте устни времето боли
сега разбираш ли, че силата е тлен...
Погледни ме бързо - имам страхове,
(страх ме е, защото не греша)
аз съм линия в квадрат от грехове,
диагоналите са моята душа...
Научи ме бързо - как да изоставам,
(изпреварих и последният вагон).
Очи отварям - после ослепявам
и катеря се по мъртвия си стон...
Пожелай ме бързо - сам съм на света?
(сърцето север е - компаса е любов)
Когато искам те защо ми е глава,
мотив ми трябва - после и покров...
Докосни ме бързо - време е за край,
завещавам ти последните си думи.
Ще търся бялото във черният си рай,
обичам те - защото ме погуби...
ПОГРЕБАН СТИХ
Време е сърцето да заспива,
влакът днес не стига до целта.
Коловозът от инерция прелива,
а спирачките загубих във нощта.
Отново съм на старта към падежа,
(този път - създаден е от мен.)
Нали родих се в лепкавата мрежа,
на черният така изискващ ден...
Удавих се в едната си сълза,
(забранено е да плачеш пред завоя).
Потопих се сляпо в нечия мечта,
но лъгах се - защото беше твоя...
Не чувствах болка или нищета,
(света замести ги със страхове.)
В смъртта намерих свойта красота,
а щастието - в чужди грехове...
Сега разбирам как да се засмея,
но няма го последният ми вик.
С очи докосвам - с пръсти не умея,
небето вижда се - но синьото - без лик...
ЕДНА ЖЕНА...
Коя си ти? Не те познавам.
Какво изобщо търсиш в мен?
Не виждаш ли, че ослепявам
и няма нищо в моят ден.
За бога - дръпни се от тук,
за тебе нищо няма да намеря.
Ти птица си - лети на юг,
че зимата ще те разстреля.
След мен не тръгвай, няма път,
отдавна скрих го във забрава.
Сега се лутам в чужда плът
и търся хорската пощада.
Защо ме чакаш пред вратата,
със две протегнати ръце.
Със поглед гониш тъмнината
и търсиш моето сърце.
Защо ме искаш - аз съм грешен
и плачеш с кървави сълзи.
А после казваш - "Ти си вечен,
обичам те, но ме боли".
Защо си толкова добра,
след всяка болка ме прегръщаш.
Защо за мен и след смъртта,
със обич пак ще се завръщаш...
