ИСТИНИ

Колко ли истини има във нас, 
и колко ли ние не казваме?... 
Угодните нам, говорим на глас, 
от колко ли други се пазимe?...
Понякога искаш тъй да извикаш, 
да викаш, додето олекне, 
в тъмни тунели безкрайни да скиташ, 
доде колене ти омекнат. 
Но... дишаш, живееш, не може така, 
да хвърлиш живота си груб, 
ходиш по камъни, чупиш крака, 
а сетне... проблемите - куп!
Решаваш ги леко, един по един, 
и търсиш им някак колая, 
така си отиваш,  погълнат от дим - 
дима... на живота и края. 
И луташ се, тичаш в безпътици сам 
и търсиш жестоката истина, 
която навява и радост, и срам, 
която не е измислена... 
А той, животът, като змия изпълзява, 
оставя си мъртвата кожа 
и тихо напред продължава - 
назад да се върне, не може. 
Веднъж, покълнало семето, 
се ражда и отново умира, 
така и колелото навремето, 
вечно се движи, не спира... 
Така изтича и пясъкът, 
от часовника на вселената, 
на вълната чуеш ли плясъка, 
тя значи... остана във времето!... 
Вървиш ли напред, глава не обръщай, 
не търси известност и слава, 
защото назад не се връщат, 
навеки потъват в забравата...
 
Погали по-добре до тебе човека,
в труден момент подай му ръка, 
когато падне вдигни го полека, 
кажи му две тихи и... мили слова. 
Попитай го сетне, след десет години,
кой е известният градски поет?  
Ще поспрат да се движат очите му сини - 
няма да помни, но... ще се сети за теб... 

КИВОТЪТ

Живях сред грехове и провинения,
прашинка бях във буца пръст,
сред гордост, страхове и унижения
аз носех тихо своя кръст.
Отиде си - не те е имало...
занесе с теб и моето небе,
остави ми - горчиво минало,
съвестта ми да го погребе.
Но днес отново съм свободен,
макар, че бог насреща ми върви,
съдбата ми е знак проокобен,
препъва се в дъха ми и кърви.
Когато тръгна - аз линеех,
в една частица - бяла светлина,
бях птица волна и се реех,
а днес... затъвам в тишина...
А някой пак  -  оттам  крещи...
Не знаех, че е в моите представи.
- Живея сред сумрака на свещи.
ела, вземи ме, някой ме забрави...
Живея пак сред мъки и лишения,
сякаш съм преследван от живота,
сред радости и страхове - вълнения,
достигам плахо своята голгота.
Вървя сега загърбил греховете,
отворил книгата - живот,
опитвам да чета под редовете
и търся в мене, скрития кивот....

ЛИПСА... 

Нощите, които никога не свършват, 
трепети, които теглят ме напред, 
спомени, които си отиват и се връщат 
с лица, приличащи на теб. 
Мята се във мен душата 
със звън на две кристални чаши, 
до болка впива се в тъгата 
и тъмното във мен ме плаши. 
Често се страхувам и треперя 
и страха ми съска като пяна. 
Аз зная, че куража ще намеря, 
но ти си нещото, което нямам. 
И търся те наоколо, навсякъде 
за мен си идол - тъй вълшебен. 
живота ще ме отнесе на някъде, 
но... няма да е същото без тебе. 
Изминаха лета и дълги зими 
и в мислите за тебе аз пораснах, 
желаех вечно да те имам 
и пазех любовта да не угасне. 
Но... често се страхувам и треперя 
и страха ми съска като пяна, 
да бъда сам - куража го намерих, 
но ти си нещото... което нямам... 

КОГАТО ТЕ НЯМА

Вятъра стърже в улуците 
и в ъгъла, там притаен, 
заслушан, долавям във звуците 
как спомени плачат във мен. 
Аз те виждам в тревите и пясъка, 
на буйни огньове в искрите 
и чувам на птиците в крясъка 
да идваш и бършеш сълзите ми. 
Като звезда отразена в морето, 
светлина без физическа плът - 
аз търся те горе в небето, 
в среброто на млечния път. 
Така замечтан и безмълвен, 
подхранван от луда надежда, 
пепелникът до мен е препълнен, 
говори за всичко, небрежно... 
Почиствам душата от бурени, 
магарешки тръни все... плевел, 
сълзят очите обрулени 
от мъка, превърнати в пепел. 
И така, с шепи преплетени, 
аз твоето име крещя, 
а ти с вятъра галиш лицето ми 
и ме целуваш с нощта. 
И след целувките, ласките, 
аз всички костюми събличам, 
захвърлям грима и маските 
и тихо прошепвам - обичам те... 
Но... Самотата ми е смесена с умората, 
живота ми тежи като олово. 
Заглеждам се в усмивките на хората 
и търся те в лицата им отново. 
Самотата е навред около мене, 
тъй властна, като зъл велможа 
върлува, бие ме със времето 
и лепне по треперещата кожа. 
Самотата, аз я срещнах много пъти, 
познавам я, за мене тя е стръв, 
тя всяка вечер погледа ми мъти, 
живее в мен и в мойта кръв. 
Самотата, който я познава, 
той само знае как горчи, 
как тихичко те носи към забравата 
и в тишината покрай теб мълчи. 
Самотата ли? Познавам я добре, 
със мене се събужда и заспива, 
тя кара любовта ми да умре, 
но споменът за тебе я убива!