Татяна Ангелова
ИЗВАЙ МЕ С УСТНИ... МИКЕЛАНДЖЕЛО

Да ти кажа простичко -
с теб е хубаво,
да ме помилваш,
да слеем душите в една
... без да се вричаме.
Бъди моят Микеланджело,
извай ме с устни ...
Когато с криле
на небесен ангел
любовта се спусне  
да пламнат телата ни
с огъня на звездите !
В безпредела отпратени ...
и уханието на тревите
да докосва струните
с нотите на Брамс,
... а в Малка нощна музика -
цигулките
да изплачат болката ...
и след ... последния валс,
с разпукването на зората ,
да ми кажеш простичко
… ти си жената ...
СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ В КОСИТЕ ТИ

Когато нишката свързваща душите 
се опъне до скъсване ... от надежда,
литват стремглаво нагоре мечтите,
а луната усмихната поглед свежда.
Ти с водопад от думи ме заливаш,
аз земя жадна съм
и с устни те попивам.
Моля се, ... камък в бързея да бъда
нежно да ме милваш,
в рибка игрива да се превърна,
по вълните ти забързани да се спускам.
Да играя с теб и като самодива
коси над гърдите ти да разпускам,
да те оплитам и увивам,
да пресуквам обич с въздишки,
да омайвам дните ти щастливи,
да разпускам душата ти свита,
да гладя брадата набола
и възела на болките ти да разплитам.
Искам да съм бризът солен,
по устните ти да полепна
и жажда от мен и по мен,
до чешма да те довежда,
искам да съм струята прохладна
и да утолявам жаждата изгаряща.
Да съм прашеца нощен от звездите
да посипя челото ти парещо
и да целувам до утринта очите
по мен премалящи ...
На зазоряване в лъч слънчев да се превърна
да милвам нежно косите
тялото ти топло да прегърна ...
...тук свършват мечтите...
ти в реалност ги превърна !
НЕ МЕ ЗАКОВАВАЙ В РАМКА!
Обич моя далечна,
несподелена...
Идваш в съня ми
с морската въздишка,
обков на бисер
в ръце на сирена 
по лунна пътека
и на вълна - плисък !
Не заковавай образа ми
...в рамка .
Аз съм синевата в простора.
На горещите желания -
спасителната сламка.
Слънчев лъч и усмивка
в безкрая на небосвода.
Свикни обич ...
да ме имаш 
когато не ме търсиш .
Свикни да ме взимаш
когато не ме искаш .
Свикни, че ме има -
... без заблуди,
обичай ме такава ,
каквато съм...
идвай - без мечти
за друго !
Обичай ме със съня ти
в моя сън !
На крилата си силни
ме понеси
отвъд хоризонта
да отлетиме.
От неизвестностното 
ме спаси,
нека в прегръдка
изгориме .
Да играем
в пожара любовен,
най-старата игра
осъзнали мига
... съдбовен
родил общото ...
начало с деня !
ДОКОСВАШ С УСТНИ ЖЕЛАНИЯТА МИ

Помолих те и виждам -
дописваш ме !
С моя стих, твой
се преплита !
Пред бога крещиш,
името ми,
аз нежно шептя ,
твоето !
Страдат душите ни !
Мечтите политат !
Не броим вече дните !
Дъжд ромоли,
слънчице грее,
проблясват звезди,
бури вилнеят !
Аз и Ти ...
сами на земята !
Сплели души,
болни от обич
молим звездите
за малка отсрочка !
Прозорци разтваряме ,
славея слушаме.
На лъч лунен присядаме,
мечтаем сгушени
в гезденце любовно,
с телата изтръпнали,
в акт греховен
да посрещаме утрото !
ЛЮБОВ КАТО СТИХИЯ

На брега до реката
стоя замечтана,
на устни ръката ...
и молитва захванах ! 
Моля се тихо ,
а шепотът стене,
сърцето ми свито,
така далеч си от мене !
Ръцете молитвено...
пръсти се вплитат .
Отправям надежда
до паметта на водите !
...Да чуя гласът ти ,
да погаля косите ...!
Реката щастлив ,
тук подскача , там се връща ,
сластно , тяло извива !
Слънцето усмихнато,
страстно я прегръща.
Любовта им е гореща
и пара се издига !
А там морето я посреща
и моите думи попива !
С лодката в златен залез
излязъл е рибарят !
Заслушан в гласовете, 
по мъжки припява
в един глас с ветрове !
Зовът ми пренесен 
от стихии и хора ,
ще чуеш ти в песен
понесена в простора !