ТУПТЕЖНО

Аз живея на топло в ръцете ти
Като бисер в отворена мида.
И туптя, и туптя със сърцето ти...
До червената плътност ще ида, 

До трептящия звън, до безкрая
На оплетени в паяжина вени.
Разцъфтяли мечти ще оставя,
Неразпъпил живот ще си взема.

Ти почувства ли? Всичко пулсира!
Там, в дълбокия дъх на сърцето ти.
Той през мене, от теб ще извира...
Аз живея на топло в ръцете ти.

ПРИЗНАНИЯ

Прииждат като летни дъждове
Заключени във устните признания.
Останахме със теб без гласове
От толкова изстрадани мълчания.

Заливат ни! А после ни душат,
Засядат на гърлата ни предсмъртно.
В жестоката си точност не грешат.
По тихата болезненост ни търсят.

Обрулена учтивост ни тежи,
Нападала по стръмните чукари.
Обича ли ме някога? Кажи...
Намигат ни червени светофари.

А бурята приижда. Дъждове – 
Талази незаключени мълчания.
Не крие хоризонта брегове...
...За мокрите ни, плачещи признания.

ДОВЕРИЕ

Под леглото ми тихичко плака
Простуденото, тъжно Доверие.
Аз години, години го чаках – 
Пожарена, пресъхнала прерия.

Как ми бягаше – пламъче дръзко,
Неуморно, препускащо време.
Аз пристигах – винаги късно.
Как след него, без знак, да поема?

Неосмислена – книга без думи,
Недовършена – пясъчна скица.
Леден вятър лицето ми брули,
А душата ми – крясък на птица.

Босонога, крайпътна, покорна – 
Стръмнина извървяна. Висока.
Уморих се безспир да го гоня. 
Днес сама съм и път, и посока.

Уморена, но светла се връщам – 
Притаено до стих навечерие.
Под леглото ми тихичко спеше
Безпризорното мое Доверие... 

ПОЗНАЙ  МЕ  МОРЕ

Познай ме, море, по топлите длани,
По меката облост на влажния взор.
Залей ме с вълни – коси разпиляни,
Люлей ме в безкрая на своя простор.

Ласкай ме, море! Любовнико вечен!
Целувай резливо лицето ми пак.
Изпращай деня ми с приспивната песен
Изваяна в спомен на вятър южняк.

Вихри ме, море! Пенливо ме хващай
Във нежните клещи на пясък и сол.
Изтичай през мене на капки блестящи.
Тълкувай рефрена на птичия хор.

Изпий ме, море, на яростни глътки.
Та аз съм в ръцете ти още дете!
Носи ме - усмивка в очите на пътник.
Мисли ме! Желай ме! Познай ме, море! 

НЕРАЗДЕЛНОСТ МОЯ!

Неразделност моя, моя светла цялост.
Сътвори ме, победи ме както някога…
Аз ще бъда! Изкусителна и бяла.
Аз ще бъда! Неразлистена и вятърна.

Покори ме! Не, не искам да съм същата!
Повтори ме само в звукове и багри.
Измисли ме! Дай ми склонове и пътища,
Листопадни, като в сън неизвървяни….

Ще се съмна! Ще избликна водопадно!
Ще се втурна през деня неукротена.
Ще засветя – отразително, кристално,
Ще насочвам всеки звук като антена.

Неразделност моя, моя огледалност!
Насочи ме, покажи ми, че съм цяла.
Погали ме по косите самодивски.
Неразлистена съм. Сънена и бяла!