МЕЧТА ЗА ТЕБ

Градът е утихнал и сякаш заспал,
но някой решава да спре тишината
разчупва, накъсва я - смел ритуал
на пръсти се вдига и взема луната. 
Чрез нея разпалва в големия град
чувства забравени, сънища нови
мечтите красиви щастливо горят
света да превземат сега са готови.
Не търкай очи, стани, не сънуваш -
хората вън си събират звезди,
нали се съмняваш дали съществуваш -
просто излез и мечта си вземи!
С нея политай - има посока!
Не гледай назад, пред теб е света,
нощта е вълшебна, задръж светлината
в ръцете си носиш безценна мечта.

ЗАЛЕЗЪТ

Червени краски тази нощ остави
художник странен в синьото небе
той слънцето със четката погали
на облаците нови дрехи взе.

Червено-жълто, пурпурно и златно
се смесиха със нощната река
дори и вятърът се чувства по-приятно
сред тази нова, цветна светлина.

Художникът картината променя
добавяйки различни цветове
дали от цветната дъга си взема
или залага своето сърце!

Не знам, но всичко е красиво
щом залезът разпъне пак платно,
природата усмихва се щастливо
особено щом има пред кого!

КАКВО Е...!

Какво е морето без изгрев жадуван,
когато вълните посрещат деня
и слънцето бавно нагоре изплува
раздавайки с много любов топлина.
Какво е морето без птици красиви
политнали денем във сноп от лъчи,
без замъци пясъчни, тайните скрили
на влюбени двойки и сини вълни.
Без островът, който жадува моряка
загубил се някъде в морската шир,
самотна жена там стои и го чака
и гледа с надежда за своя любим.
Какво е морето без моста крайбрежен,
на който поета стои от зори,
пристигнал е първи и тръгва последен,
поредните стихове там съчинил.
Във тях той отново възпял е морето
и музика даже вълшебна звучи,
нощта се промъква, тъмнее небето
морето приспивно надига вълни.
Какво е морето...!

ТИ СИ... ПЛАНИНАТА!

Душата ти - ручей забързан, планински
с пееща, бисерно чиста вода.
Очите ти - сини, дълбоки и бистри,
мечтано отнесени две езера.

Сърцето ти - шарена горска дъбрава
побрала животни и птици добри,
дневно спокойствие, нощна забрава
минали спомени, бъдещи дни.

Цветни полянки, вечно усмихнати
нови пътечки, стари скали,
мирис на свежо, горско ухание,
всичко това е във тебе - нали?

Ти си планинския изгрев на тръгване,
слънчеви ласки и свежа роса.
Ти си вечерния залез на връщане,
звездно небе и красива луна.

Обичаш живота и той те обича,
огледай се - всичко ликува сега,
ти си планинското вечно присъствие.
Дори да не вярваш - ти си това!