ЖЕНА СЪМ

Жена съм... 
Възродена пролет.
Възкръсвам като феникс всеки път.
Като бръшлян съм. 
Жилава... отровна...
А корените ми и камъни рушат.
 
Не коленича в бури. 
Тичам в урагани.
И не изгарям лесно в пепелище.
Разчупвам с пръсти въглени. 
Нанасям рани. 
Но топля и като разпалено огнище.
 
И отразявам. 
Като огледало.
Но не блестя със отразена светлина.
Не плача никога. 
Дори не съжалявам.
Лекувам болки, страх и слепота.
 
Когато трябва
съм сурова зима...
На всекиго отдавам нужна дан.
Пренасям през пространства
времена незрими.
Но за безпътните не съм крайпътен хан.
 
Посрещам изгревите... 
... служа за опора.
За всеки мъж проронвам по сълза.
Не, не за всеки 
ще отроня втора,
ако не е прозрял, че съм Жена.
 
Погребвам спомените 
... с тихичко опело...
Живот изтръгвам даже от смъртта.
Не съм Адам - 
Върхът на сътвореното,
но съм Началото и Краят на света!

ОБИЧАМ СМЕЛИТЕ И СИЛНИТЕ МЪЖЕ

Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите колене,
когато си признават, че обичат.
И смелостта - да кажат думи две,
без патетично и навеки да се вричат.
Обичам смелостта им да рушат
преградите в душата ми ранима.
Дори, когато знаят, че грешат,
да стъпват твърдо по пътечката незрима.
Обичам силата на непокорния им гняв,
и ревността, с която късат нишки стари.
Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
когато мъката в очите ми запари.
Обичам есенната щедрост от любов,
умишлено прикрита с мълчаливост.
Обичам в погледа им мъжки и суров
едно момче да ми намига закачливо.
Обичам силата на нощния им страх
дали от мен са истински желани,
но и без страх да ме събличат в грях
до болката на сплетените длани.
Тогава мирисът им е копривен и на дъжд...
Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),
пои душата ми, а в тялото ми пари...
Обичам силата на сутрешната вяра,
че вечерта ми само с тях ще е гореща,
че тяхна съм, дори светът ми да изгаря, 
че са живота ми и... още нещо...
 
 
Единствено тогава съм жена...
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта 
под стъпките им... Лавата - по вените.
Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм... със силата за двама...

НЕДЕЙ ЗАСПИВА, МИЛИ МОЙ

Когато пак си уморен,
недей заспива ти, мой мили!
С целувка ще те наградя
и ще ти дам от мойте сили.
Когато пак си уморен,
умората - завивка лека,
ще прибера зад сто врати 
със моята усмивка мека.

Когато пак си уморен,
ще ти запаля огън жарък.
Ще спра от тежкия си ден -
ще се превърна в пламък ярък.
Когато пак си уморен,
заради теб ще потанцувам
в очите-въглени. Кръвта
по нестинарски ще лудува.
 
Когато пак си уморен,
със поглед ще те омагьосам.
Магии древни ще плета,
докато с него те докосвам.
Когато пак си уморен,
във вино силно ще налея
дъха на пролетния ден.
Любов от мене ще долея.
 
И водопадно ще струя
във думите със нежност -
покорно-властна и добра, 
и твоя до безбрежност...
А с виното и с моя танц,
повярвай, тъй ще те опия!
Безмълвен ще се предадеш
ти сам на моята магия...
 
Когато пак си уморен,
недей заспива ти, любими!
Вземи от вихъра криле...
така най-вихърно люби ме!
Когато пак си уморен,
недей заспива ти, мой мили!
Да, силна съм! Но съм жена...
А ти си мойте скрити сили!
 
Когато пак си уморен,
щом се стопят искрите...
щом кротко спусне се нощта...
щом замълчат звездите...
дори в съня ми прошушни,
че пак съм ти в мечтите.
Към себе си ме притисни...
... Обичай ме с очите!
 
Недей заспива, мили мой!
Не сънища бленувай!
Ти, обич моя, с мен бъди!
На живо ме сънувай!

ТАЗИ НОЩ...

Тази нощ 
        някой дръпна луната. 
                      Нареди й да спи.
Забрани й да спира във нашата стая.
После в облаци скри и безброя звезди
и се втурна 
        през тъмната нощ...
                      да извайва безкрая.
А безкраят нали е без край (но с копнеж),
дълго къса лъчи от очите ти в мрака...
Вятърът луд угаси и последната свещ,
спря пред утрото днес...  
                      и му каза да чака.
 
Този някой... или пък, може би... тя
омагьоса нощта. 
                      Със наслада взриви тишината...
Не видях да е птица, но пък бе със крила.
(И защо ли ми беше до болка и сълзи позната?!)
 
Тази нощ... беше твоя до стон.
                      Беше жарка, вълшебна, желана... 
Не посмях да заспя. 
                      За съня ми си имаше дом.
И не в сънища исках отново да бъда мечтана.
Тази нощ... 
           заваля... 
                        от любов.
Две ръце и очи ме пренесоха в рая...
... А от ласките в тъмното       
        (като в тих благослов)      
                  паякът-време плетеше за двама омая...

СЪНИЩА ТРЪНЕНИ

Трънено ми е. 
Великден наближава.
В съня ми свирят Ерихонските тръби.
Далечно някъде един петел пропява.
Сънувам тръни в храмови стени.
И земен трус... Луна кърви вдървена.
Обърнат кораб... 
             Странно... Дъжд вали,
един такъв... сребрист и неспокоен,
уж пада, а нагоре все лети. 
Дърветата на Гетсиман... 
                     синеят...
Мъглата се отдръпва зад нощта.
Звездите някак си измъчено бледнеят.
Разтварят се (без дъно) небеса.
Без звук. 
А Светлината нямо гледа
два силуета... Всеки сам върви.
Единият поема към Голгота,
За другия - смокинята мълчи.
И петък е. 
         И даже е неделя.
Раздава пасхата безквасна дан.
На жертвеници... 
             гълъби изгарят...
(Търговците търгуват в своя храм.)
Йордан се влачи мудна и свещена.
(Брегът й помни белия кафтан.)
С небесен дух, кръщелно осветена,
опитва се да скрие своя срам.
В пустинята се вдига буря дива.
И трети силует там ням крещи.
Очите му са огнени вселени.
Смъртта във стъпките му пак върви.
Геената пламти със силен пламък 
и серен дим се вдига на талази.
Изгаря тъмнината в блясък ярък.
Предчувствие за смърт по нея лази.
Маслините отронват капки миро
по тихата пътека към скръбта.
Парченце хляб, горчива чаша вино 
живота днес изкупват от смъртта...
 
Разтварям се в съня. 
                  От студ треперя.
Прелитам като птица над света.
Дъхът на вятъра ми каза, че живея.
Но, всъщност, бях ли жива?... Не разбрах...