АЗ СЪМ…

Аз съм създателят…
Аз съм творението…
Аз съм обект…
И субект…
Аз съм пространството…
Аз съм времето…
Син…И отец…

Аз съм всичко…
И всички…
Аз съм лист…
И дърво…
Този свят на мене прилича…
Той е моето тържество…

Аз съм навсякъде…
В камъка…В цветето…
В лудия вятър…В пролетната трева…
Вътре в себе си ме търсете…
Аз съм във вас…
И наричате ме душа…

ДОМЪТ НЕ Е ПОКРИВ И ЗДРАВИ СТЕНИ…

Посветено...

Домът не е покрив и здрави стени…
Домът е топлина и нежност…
Вярно огнище, което гори…
Обща посока…Път…И надежда…

Домът е светлината, която струи,
когато се сливат душите ни и телата…

Тежки зидове любовта не гради…
Нейни са небето, звездите,  Земята…

ЖИВОТ

Живот – горчиво - сладко питие…
Зависимост…От първа глътка въздух…
Тръпчиво, невъзможно битие…
Коктейл за пияни музи…

Илюзия, пласирана от Бог
от раждането ни до гроба..
За употреба годна в тъжно кратък срок…
Измамно нежна дрога…


Мистерия…Игра на пъстри светове…
Магия…И неразгадано чудо…
И сън на непознати богове…

Живот - една необходима  лудост…

МОНА ЛИЗА

Усмихваш се…
Ръцете скръстила…
Усмихваш се…
Над всички нас…
Изпълнена 
с невидимо
присъствие…
Усмихваш се… 
Над суета и земна власт…

Усмихваш се…
И древна мъдрост
от теб струи…
Човечеството си остана същото…
И Бог не може да го промени…

Усмихваш се…
Загадъчна и вечна…
Творецът гледа с твоите очи…
Така безумно близка и далечна…
Духът на Бог шепти…


Усмихваш се…
С тъга и тиха радост…
Над този свят отдавна полудял…
Усмихваш се…
Над дребните човешки страсти…

Така се смее Господ,
Който всичко е видял…

РЕЦЕПТА ЗА ПОЕТ

Капка лудост.
С интелекта може мъничко да прекалиш.
И на бавен огън го изпичаш.
От любов…почти да изгори.

И обилно после го поръсваш
с чувственост. И доброта…
На парченца след това разкъсваш
изтерзаната душа.

И отново я омесваш
с кал и светлина.
И добавяш късче вечност.
И инстинкт за свобода.

Ангелски перца. Катран от ада.
След това на вкус добавяш.
Да го чака всеки кръст и клада…
После на студено го оставяш…

Да познае мъст и злоба…
И след тях да оцелява…
От утробата до гроба
само думите да го спасяват…

И така добре приготвен
се сервира на Земята.

Да се консумира като лек или отрова
в тленната му грешност свята…

ТОЗИ ГРАД Е ПОЕЗИЯ

Този град е поезия…
Този град е идея…
Мое несбъднато
дежа вю…
Тук „обичам”
означава
„живея”…
В този град…
Само тук…

Тук грациозно
извива се Сена…
И сякаш самата
Вечност тече
в тази река-
тъмна, изящна вена…
Преди времето всичко 
да отнесе…

Тук духът сякаш
си  отпочива
от лудия хаос
на този свят…
И сетивата ми
се опиват
от магията светла
на този град…

КОГАТО ЗАВЛАДЯВАТЕ ПРОСТРАНСТВОТО

Когато завладявате пространството
мислете и за Повелителя на времето…
Какво след битките ви ще остане…
Понякога мислете за нетленното…

Защото и богатствата, и силата са временни…
И някога плътта на пръст ще стане…
Материята със смърт е бременна…
И винаги върви към края си…

Понякога мислете за душата си!
Единствена в отвъдното ще ви последва.
Сега мислете как да я нахраните
с любов и вяра, и надежда…

Защото времето поглъща всичко…
Руши и крепостта…И храма…
А Той единствено душите ви обича,
защото всичко друго е измама…

P.S. Провокирано от един документален 
филм за Александър Македонски