Милена Стратиева
ВЪПРОС  НА  ИЗБОР

Дива, пламенна, гореща,
изгаряща от страст, пареща.
Вълни от емоции бурни бушуват
за зрънце здрав разум тършуват.
Ала красавицата на любовта е подчинена
и от чувства силни е безмилостно пленена.
Без да мисли за утрешния ден
тя се впуска в познатия рефрен
"Живей за мига!"-за мнозина златно правило,
а за другите-послание на дявола пагубно.

ИЛИ!

Спокойна, търсеща хармония,
търпелива дори и в агония,
толерантна, брутално откровена,
бореща се, с гордост несломена,
в преследване на истината чиста,
с усмивка винаги лъчиста.

Каквато искам аз-такава ще бъда.
Просто още не съм го решила.

А нима не мога и от двете по малко
да съчетая качествата им поне за кратко?! 
ИЗГРЕВ... ЗАЛЕЗ

Вълни от чувства заливат безбрежието на душата-
кристална ваза, пълна със смарагдови мечти.
Обаче няма кой да я обича и 
паяжина от нереални блянове задушава волната душа.

Изгрев...

Ягодов шепот донася крила на милата душа
и тя полита в необятност от копнежи.
Оглежда се
и сред звездите,
и сред облаците,
и сред хората, в малко от които е останала човещина...

Ала душата пак е тъжна, сама и неразбрана.
Започва да вали...
валят сълзи от болка и горчивина.

Залез...

Изгрев...и после залез!
Ден след ден!
Мъгла...
Светулка...
Дъга!

Има добри хора.

Ти, с крилата, да, ти!
Намери слънчев човек.Хвани го за ръка!
Заедно ще сте по-силни...
По пътеки и без пътеки...следвайте верния път!

Светлина...
От къде идва?
Ах!
Някой се усмихва... 
ПОГЛЕДНА  МЕ

Очите ти са светли,
а пламъците в тях меки.
Видях нещо различно,
симпатично и магнетично.
Това ме привлече
и разговор лек потече.
Така разлиствах аз твоята мисъл
и четях в погледа ти смисъл,
за всяка усмивка и дума
причината бе ясно уловима.

Искрица след искрица
говореха ми 
зениците ти
омайващо отворени
и в такт с моите запяха
една и съща пламенна самба.
А след песента гореща
дойде и танцът
не по-малко желан.

Песен,
танц...
Копнеж,
привличане,
допълване...

Любов!

Роза,
хризантема,
душа опиянена
от сладка радост.
Още една душа?!
Сродната душа.

Щастие!

Погледнах пак в омайните очи,
видях там себе си и щастието.

Събудих се.