ИЗЛЪГАНА ДУША

В деня ми никога те няма,
но в нощите си само ти
и лъжа себе си,че си измама,
ала душата ми объркана мълчи.
Мълчи,защото те усеща,
защото знае,че си още там.
Припомня си онази първа среща,
със аромат на истини и свян.
Припомня си очи,които
я гледаха като съдба.
Кафето си остана недопито,
не забелязвахме около нас света.
Предостатъчен ни бе покоя.
Предостатъчен ми беше ти. 
Всяка клетка ми крещеше,че съм твоя
и че времето не ще го промени.
И душата ми за пръв път от години
се усети пълна с цветове.
Искаше да подарява рими
и да получи своите криле.
Е..получи ги и от тогава
единствено за теб шепти.
Все чака те,като сирак на прага,
от ъгъла да се покажеш ти.
Съцето ми не дава да й кажа,
че полета й няма да те върне,
че през деня ще е без теб-наказана,
че ще си нейн единствено докато съмне.

    ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ

Все пак аз ще те намеря,
където и да дишаш ти!
Върху небето ще се покатеря 
и яхна кон от питащи звезди.
Ще полетя така стремглаво
над хора,чувства и мечти
и в полета ти няма да забравям,
че трябва да побързам-
някъде ме чакаш ти!
Спътник ще ми бъде лунен вятър
тръгнал като мен в нощта
да дири любовта си по земята,
да й даде от своите крила.
Ще пътувам с капките лъчисти,
сбрали в себе си брзброй дъги.
Ще летя със птиците,със хукналите листи,
ще те търся-някъде ме чакаш ти!
..............
След години-от мечтите отрезняла-
ще осъзная в пълен с мъдрост ден,
как във стремежа си да те намеря 
аз не съм видяла,
че всъщност винаги си бил до мен!

    ОРИС

Бог твори обичта в едно цяло
и разчупва на две половини,
после с вятъра ги разпилява
със надеждата да се открият.
Ако някога искаш да видиш
лицето на своята обич,
със душата си ти ме почувствай,
защото иначе няма да можеш.
Ако някога искаш да чуеш
моят смях на безгрижно момиче,
ти очи затвори и се вслушай
в песента на прелитащи птици.
Ако птичата песен омайва,
ако твойте душа ме почувства,
прекоси планините безкрайни
и открий ме със шестото чувство.
Чакам твоите устни унесена,
чакам пътят до мен да изминеш...
Аз съм всичко,което харесваш!
Аз съм другата твоя половина!

    ВЪПРОСИ

Обясни ми защо ме вълнуваш?!
Ти не си ме прегръщал 
и не си ме целувал.
С усмивка не си ме дарявал,
никога не си ме познавал...
Обясни ми защо те желая?!
Под луната не сме мечтали,
нищо не си обещавал.
Не си ме взимал от къщи,
с палто не си ме загръщал...
Обясни ми защо те сънувам?!
Ти не си ме спасявал от буря,
край леглото ми не си будувал.
Не си ми посвещавал песен,
Не си ме предпазвал-над мене надвесен...
Не си прогонвал страха ми,
не си отпивал сълзите ми,
успехите ми не си празнувал...
Пред мене никога не си коленичил...
Обясни ми тогава..защо те обичам?!