СЪДБА

Аз знам, че страшно много болка
този свят на мен ще подари.
И колко само мъка, колко
пред моята врата в опашка ще се нареди.
 
Но, Бога ми, не се страхувам.
Аз знам, че всичко нежно в този свят
се плаща със цена от злостни хули.
Но още знам, че няма да ме победят.
 
И всяка чаша съм готова да изпия.
И всяка радост скъпо да платя.
Никога от нищо няма да се скрия
и пътя си докрай ще извървя.
 
И на тебе даже ще подложа рамо,
но за болката дали си ти готов?
Не се страхувай. Всъщност няма страшно.
От болката се ражда най-чистата любов. 

ИЗМИСЛИХ ЛИ ТЕ,  ОБИЧ МОЯ

Измислих ли те, обич моя?
Създадох ли те с двете си ръце?
Нарекох ли се аз да бъда твоя?
Родих ли те от моето сърце?
 
Подадох ли ти тиха, птича песен,
която да ме гали с твоя глас?
Заплетох ли лъчите на златиста есен
в очите ти да ме пронизват в нощен мрак?
 
Подадох ли ти облаците, обич моя,
за да ме прегръщаш нежно през нощта?
Разпалих ли на жарко лято зноя,
за да разгори във мен страстта?
 
Посветих ли ти на пролетта пороя,
с който ме отнесе ти от тук?
Измислих ли те, обич моя?
Или просто ти си се родил такъв?! 

ТЯ

Тя върви по тротоара бързо.
Загърнала е раменете си във шал.
Погледът й от стомана по-твърд е.
Смелост много Господ й е дал.

В живота си е изиграла много роли.
Върви сега със крачки устремени.
А спомените й - като дървета голи -
са много, много остарели.

А тези устни, стиснати във тънка лента
много пъти са изпивани до край.
През ръцете й, като през фотографска бленда
преминали са някога и Ад, и Рай.

Била е някога обичана и мила,
била е някога любовница, сестра,
била е майка и любима,
но днес... днес е просто някаква жена.

Ала тя на своите плещи носи
бремето на хиляди съдби.
За туй, макар краката да са боси,
толкова уверено напред върви.

Тя е вечната. Единствената тя е.
Жената. Истинската. ТЯ!
По-реална дори и от Живота.
По-непредвидима даже от Смъртта.

ТОЗИ  МИГ

Не искам да си първи в моето сърце.
А и да искам, просто няма начин.
Други преди теб прегръщали са моите ръце.
Така е. И двамата го знаем.

Не искам още да си най-голямата любов,
най-силната и най-изпепеляваща.
Защото, знае се, че всеки огън нов,
гасне бързо, колкото е по-изгарящ.

Не искам също с мен да си до края,
да ми обещаваш, да се вричаш,
да се кълнеш, че ще ми връчиш Рая.
Аз искам просто ДНЕС да ме обичаш.

Да докоснеш нежно моето рамо.
Да повървиш във крачка с мене.
Това ми стига. Бъди до мене само.
Този миг не може никой да ми вземе.