СБОГОМ

Сбогом прелестно, необятно небе,
ще ми липсват залезите ти - неземно красиви,
сбогом безбрежно, вълшебно море,
винаги ще помня вълните ти пенливи...

Сбогом мое слънце искрящо,
в сърцето си ще нося галещите ти лъчи,
сбогом и на теб луна трептяща,
нощем ще сънувам прелестните ти звезди...

Сбогом горди планински върхове,
ще разказвам за вашето непристъпно величие,
сбогом и на вас мистични ветрове,
въпреки мощта ви, аз винаги ще ви обичам...

Сбогом и на тебе птицо пъстрокрила,
вечно песента ти в мене ще звучи,
сбогом на гората ти - тъй приказна и дива,
такава ще остане и във моите мечти...

Сбогом любими мои...аз сега отлитам,
някъде далече щастието си да търся,
но някой ден...когато го открия...
вярвайте, отново при вас ще се завърна...

НА ЕДНА ДАЛЕЧНА И СТУДЕНА ГАРА
          
Ти знаеш - аз те чакам
на една далечна и студена гара.
Отново се опитвам от тъгата да избягам,
останала сама, почти без вяра.

Студът суров пронизва ме до кости,
леденият дъжд ме бие през лицето
и толкова безкрайни и безсънни нощи,
вятърът безмилостен прорязва ми сърцето.

И зимата за мене никога не свършва,
вечен студ душата ми скова.
Понякога усещам как нещо ме обгръща,
но това е само мойта самота.

Бе толкова отдавна, когато ме остави
и каза ми "Вярвай, при тебе ще се върна",
нежно ме целуна - но нима забрави?
Аз все още чакам лицето ти да зърна.

Влаковете покрай мене силно профучават,
почти незабележими в гъстата мъгла,
и десетки хора покрай мен минават,
но сред тях се чувствам даже още по-сама.

Къде си ти, моя истинска любов?
Ела при мен сега, ела и ме спаси.
Избави ме от оковите на този студ жесток
и горещите си устни до мойте долепи...

Но....аз още се опитвам от тъгата да избягам,
останала сама, почти без вяра.
И ти знаеш - все още тебе чакам,
на една далечна и студена гара...
 

ЕДИНСТВЕНАТА МИ ЛЮБОВ

Завръщам се отново и отново
при теб - единствената ми любов,
откривам те във всеки спомен
и губя те след всеки нощен зов.

И търся те отново и отново
сред всяка капка паднал дъжд,
усещам те във въздуха наоколо
при всеки полъх и отронен дъх.

И мечтая те отново и отново
всяка лунна, звездна вечер,
потапям се във всеки поглед,
във всеки шепот - тъжен и далечен.

И извайвам те отново и отново
от прелестта на всеки изгрев нов
и нося те в душата си дълбоко
теб - единствената ми любов.

В ОНЗИ, НАЙ-КЪСНИЯ ЧАС...
          
В онзи, най-късния час на нощта, 
Когато луната свенливо клепачи притваря 
И ухажвайки я, всяка малка небесна звезда 
В огън пожарен сякаш изгаря, 
И грижливо, сияещо, звездно небето 
над скалите спящи кротичко бди,
И притихнало, наситено-синьо морето
Нежно и любовно с вълните си шепти,
Тогава аз боса на брега ще дотичам,
Оставяща стъпки в мокрия пясък
И морски рапани в шепите си ще събирам,
И дълго ще ги съзерцавам сред нощния блясък,
А после вятърът ще ми прати пъстра целувка
По своя най-нежен и най-топъл повей
И аз ще притихна като мида в черупка
И кротко ще чакам за още и още...
И когато се наситя на целувките вятърни,
А той се насити на мойте коси,
Ще се обърна назад към следите си пясъчни
И отново ще се разделя със морските вълни...
Но...на другата нощ в онзи, най-късния час,
Когато звездите отново ще ухажват луната
И морето пак ще шепти на своя пясъчен бряг,
А небето грижливо ще пази съня на скалата,
Ще дотичам отново с коси разпиляни,
Очаквайки целувките вятърни в мрака
И в шепите си ще събирам мидички и рапани,
А вятърът отново моите коси ще чака...