НАДЕЖДА

Стига вече си плакал, човече!
Идва новият ден, погледни. 
Та нима нощта ще попречи
и в нощта да се раждат звезди.
Погледни, слънчев лъч
като меч се издига
и отново на бой те зове.
Лудо щастие в полет намига
и се чуват отвред гласове.
Избърши дъждът от очите,
че сълзите са златна роса.
Те показват, че още мечтите
са добри чудеса.
Че ни водят напред, 
през мъглата
и подреждат хаоса живот.
Виж, в теб е изгряла дъгата
и превръща те в син небосвод.

ВЛЮБЕН  ГЪЛЪБ

Аз съм влюбеният гълъб 
в твоето безразлично лице.
Знам, че не си ме лъгал, 
лъга ме само мойто сърце.
Кратка пауза съм ти в мислите.
И на това ли да се радвам?
Не аз, зениците ми са песимисти.
Подай ми шоколада.
Горчи, значи е истински -
също като любовта.
Много боли, помисли си
искаш ли мойта тъга.
Не? Не желаеш, преситен си?
Колко устни целува и блазни?
Е тогава върви си,
има чувства заразни.
Не, не спирай!
Какво се обръщаш?
Нищо не си забравил.
Аз не ти бях дом, а временна къща
и ти току що изхвърли бравата.

ЗОВ

Виж как нежно, простовато,
преизпълнено с любов
е сърцето ми от злато,
с песен и молба, със зов.

Виж как цветно, разцъфтяло
днес е вичко покрай нас.
Сякаш слънце е изгряло
над разпъпил, нежен храст.

Ти ела при мене ручей!
Напои ме с топлина
и за всеки сетен случай,
остани до сутринта.


А когато си заминеш,
върху моите листа
със росата ще измиеш
мъката и нежността.

ОБЕЩАНИЕ

Една тъжна луна 
все ти свети в здрача,
като фар в тъмнина,
щом за тебе заплача.
 
Все те боцка в клепачи
за сън   зажаднели
и ти пее във здрача,
как с тебе сме пели.
 
Една жълта луна
над тебе все свети,
като тъжна жена
със сълзи не пролети.
 
Някой ден по лъча
светлосин ще се върна.
Не плачи във нощта,
аз пак теб ще прегърна.