ЛАВАНДУЛОВИ  ПОЛЕТА

Пак сънувам лавандулови полета,
синеят влюбените ми лета.
Чучулига волно пак прелита,
своят полет къпе в синева.
Вълшебство синьо ме докосва,
постила нежна синя пелена,
а очите ми попиват жадно
цветът на лавандулови поля.
Пак сънувам в сините си нощи
оня дъх на младостта
с аромат на моите любови,
родени в лавандулови поля.
Синьо е в душата , много синьо,
пазя спомена за влюбени лета.
Живея и обичам още със очите
попили цвят на лавандулови поля.

ПРЕЧИСТВАНЕ

В храма влизам,
с трепет.
И с грешна душа.
Търся прошката
в очите на иконите.
Не съм сама.
Догаря във ръката ми 
свещта.

Чуй ме,
Майко, Богородице,
от сърце благодаря.
Боже, мили,
ти, който винаги си с нас,
пази ни от несгодите.
Пази ни
от самите нас.
Нозете ми ги няма,
във въздуха стоя,
а душата ми -
пречистена,
чиста е
като сълза.   
Не съм сама.
До мен е святостта.

ОЧАКВАНЕ

Денят в прозореца догаря,
приседнал тихо на перваза,
мушкатото целува за сбогуване
и с мене нежно се прощава.
Угасват в мрак зениците,
жадувайки очакване,
препълнена с любов луната
пак приканва за мечтание.
С копнеж дочувам стъпките,
плахо идващи от тишината,
в очакване на нощна нежност
оставям си отворена вратата.
В съня ми пак ще ме докоснеш,
като вятър ще ме милваш,
по устните ще ме целунеш,
отново тихо ще си тръгнеш.
И утре жадна ще те чакам,
моя обич недолюбена,
отново пак да се завърнеш
във съня недосънувана.

ДОКОСВАНЕ
                             
Плахо до теб се докосвам.
Стъпвам на пръсти.
Наоколо само полъхва.

С коси от сребърна свила
милвам те нежно
и тихо прошепвам :
Бях се изгубила, върнах се вече.

С прах от лунния камък
посипвам лицето ти,
целувам клепачите.
Боже, колко е хубав сънят ти!

Спускам бързо завесите,
онези, небесните,
за да не видиш,
колко са тъжни очите ми.

Тихо излизам от стаята.
Стъпвам на пръсти.
Наоколо любов прошумява.

НОЩНА  НЕЖНОСТ

Пристъпва тихичко нощта,
покрита с черния воал.
Угасва бавничко денят,
кротко във нозете и заспал.

Нощна приказка разказва,
небесните врати открехва.
Луната, светеща, изплува,
целунати, звездите трепват.

Самодиви бели, златокоси,
в нощта остават тайни дири.
Малка  нощна  песен -
щурчова цигулка нежно свири.

Вълшебно тайнство се заражда,
буди страсти и копнежи.
Нощната магия сръчно
съня улавя в нежните си мрежи.

МИГ СЪВЪРШЕНСТВО...


В слънце се къпе реката...
Блести!
По слънчева пътека
утрото бавно върви.
С небето отново говорят 
тополите,
за кратко със птиците
разменили си ролите.
Гълъби бели по водата
накацали,
редят се върбите
край реката заплакали...
Приказна песен запява
реката...
а брегът я целува
любовно в отплата.
Слънчеви зайчета тичат,
играят...
че още е зима 
не искат да знаят...
Пролетен вятър довява
ухания...
пъстра палитра
от цветя и мечтания.
Блика във синьо небесно 
вълшебство,
потегля денят...
Малък миг съвършенство

НАДЕЖДАТА...

Бяла е надеждата...
като първо кокиче,
чакано, стоплящо
в студа на дните ни.
Винаги  тиха,
ефирна и лека,
в мигове на щастие
като птица полита...
На крилете на полъх,
добър вестоносец,
идва надеждата
в миг животворен.
Тя е изгревът, светъл
като златна жарава,
обагрила мъката
от тъга незабравена...
Търсена в залеза
на тихи пристанища,
нежно потъва
в мечти и терзания.
Облаче бяло 
в синевата на дните,
живи искрици
в очи на момиче.
Бледа луна е
във нощите мрачни,
от болка се ражда
в мисли безгласни.
Нишки изплита
от мъка  и радост,
облича душата ни
в дреха от благост.
За ръката ни води
по пътека незрима
и винаги тихо
последна умира...

МИСЛИТЕ МИ НЕЖНИ...

Мислите ми нежни,
мисли тихи и красиви,
в нощен шепот скрити
нежни, бели маргарити.
Полъх тих ги милва,
в нечии очи се къпят,
в лунното вълшебство
копнежно се промъкват.
В танца на звездите
страстно се полюшват,
в нечии ръце гальовни
кротко се отпускат...
Влюбени, щастливи,
боси по тревата тичат,
от умора разпилени,
после тихичко заспиват.
Бели бисерни следи
в утрото с тъга оставят,
чисти капчици роса
пак във тях се отразяват.
Светли слънчеви лъчи
шепнат мисли озарени,
в нежни, бели маргарити
тихи блянове се крият...