НА ДАНСИНГА

Преградата е тънък муселин.
Усещам как пулсира в мен кръвта ти.
Във пламъка на ритъма горим.
И моля само да не бъде кратко.

Взривява ме буквално всеки звук.
Преливам в теб. И ти преливаш в мене.
Дали е танц или е бавна смърт...
Дали е сън. Или е спряло времето...

След огъня, потъвам бавно в лед.
И идва краят. Който се повтаря.
Лицата се въртят в безумен такт.
След пълен мрак искрата се разгаря.

Отново е горещо. И летим.
Преградата стопява се прозирно.
Сега си моят връх. Без муселин.
А звуците от Космоса извират...

ПОЗВОЛИ МИ

Позволи ми да сторя така,
че слънцето тихо да слезне.
Да приседне до мен в тишина.
Позволи - най-вълшебното време.

Позволи ми да сторя това –
Над морето без сън да се рея.
Да окичвам небето с дъга.
Позволи - най-безумното време.

Позволи ми да бродя без дъх.
През поле с маргарити да тичам.
Точно днес позволи ми това.
Позволи ми. Защото обичам.

ДОКОСВАЩО

Мой нежен полъх в късния цъфтеж.
Молитва тиха в чезнещо дихание.
Керван потеглил в бедуинска нощ.
Във няма жажда пясъци преминал...

Мой сетен пристан в гаснещия ден.
Последен лъч, от който става чудо.
И крехък пламък на едничка свещ.
Не искам. Как не искам да те губя...

Коричка хляб за гладната душа.
Троха любов в светлика на Елима.
Прощален мах на жеравни крила...
Докосваш ме. И зная, че те има...

ДУШАТА МИ

Това е моят храм, а в него трябва -
молитвено да стъпваш в тишина...
Ако решил си с песни да омайваш,
параклисът не е за веселба...

Вратите са отворени от изгрев,
но само за молитвени ръце...
Не става за разходки и за излет...
Защото си е храм. Той Е.

А дверите разтварях му широко,
в заблудата, че идват с вяра там...
Но време е да свикна със урока:
“Светът е любопитен и голям...”

Вратите вече плахо ще отварям.
Поредната плесница вкусих днес...
Достатъчно от раните ми пари...
Ако не вярваш... по- добре излез...

НА ТВОЯ  БРЯГ

На J.O.

Открихме се сред шумната тълпа.
По хребета контурът се изчиства...
Очаквам да ме съживиш сега...
За да узная, че не си измислен...

Аз мъртва бях без теб. Без твоя свят.
Сега е утро. Свежо. Преродено...
Грабни ме на ръце до своя бряг.
Прелей от вените си в мойте вени...

Когато ми възвърнеш онзи миг,
кръвта във мен отново да се плиска...
Възторгът ще политне, като вик...
За да ни каже, че не сме измислени...

АКО СВЕТИ

Като Ищар - Акадската Богиня...
Красивата Инана - в Пантеон...
Понякога потребни са години, 
за да узрее сочна, като плод...

Понякога се ражда и за миг...
За миг родена, любовта е песен.
Но може да докосне, като дим...
И като дим безследно да изчезне.

Тя няма дом. И броди все сама.
И няма стряха. Скита с ветровете.
Не чука на отворена врата...
Направо влиза... Там, където свети.