ТИ

Ти -
който те чаках и търсех!
Появи се и ме накара да се смея,
а колко безразличие имаше у мен
и мъката цареше в дните!

Ти -
точно ти до мен застана!
Усетих нещо в твоя поглед мил,
сърцето ми не искаше да си признае
защото знае колко много ще боли!

Ти -
онова мое вдъхновение!
Било е в мен и преди да те познавам.
Дали така е писано да стане ?
Надявам се и двамата да разберем!

Ти -
случване за мен прекрасно!
Днес съм твоя , но за утре аз не знам,
а искам го, но знаеш, че не мога 
да продължа така, сърцето ми кърви!

Ти -
моя болка... Радост най-голяма!
Понякога един до друг сме, а мълчим.
Но и без думи аз ти казвам всичко,
когато си говорим само със очи.

Ти -
сияние за мен си в мрака!
Докосваш ме и цялата треперя
и как не искам да си тръгна,
че с утрото за нас настъпва края!

СЪДБА

Няма мост над реката за двама ни,
няма шепот на дъжд и листа.
Няма нищо, когато телата ни
се докосват и търсят в нощта!
Има място за теб във сърцето ми!
Потърси го, ела, остани!
Ако сълзи блестят по лицето ми,
просто плача... защото си ти!
Ше забравя какво съм си казала,
че обичам ли, после боли...
и след болката как съм изрязвала
всяко късче, кето кърви!
Колко малко ни трябва да бъдеме
по-различни, да нямаме страх!
Уморен ли си ? Аз съм... от скитане !
Вече знам ! Любовта не е грях!
Не гони ме ... аз нека остана,
направи ме щастлива жена!
Не мисли, че във теб ще остава
парченце лед, а не топлина!
Просто нека сега да опитаме,
само двама, без капка вина,
двата пътя в един да преплитаме.
Аз съм твоя, ти - моя съдба!

КАК ЩЕ Я СПРЕШ

Закъснях ли отново за среща
или бързо към друг съм вървяла?
Не към мен си тогава поглеждал,
затова ли не съм и успяла?
И съдбата била е такава -
с друг постелята аз да деля.
Всичко мое сега бих ти дала,
с теб е вечен дори и мига!
Бях спокойна, животът течеше,
ти се блъсна във мен и се спря.
Безразличие нас ни делеше,
колко чувственост има сега!
Отболяла от старите рани,
преживяла и смях и сълзи,
аз не знаех, че в мен ще остане
още обич и сега ме гори.
На сърцето какво ще му кажа?
Да забрави ли онзи копнеж?
То не може да бъде под стража!
Любовта към теб... Как ще я спреш?

ПОТЪРСИ МЕ... ТАМ

Там, където - реката се целува с морето,
ще ме намериш, чакам те от векове.
Бродих скитнически по бреговете,
молитвено допряла своите ръце.
Там, където - слънцето залязва уморено,
постлала съм ти с обич аз легло,
в него сгушила съм се стаено
и ти пиша пак, поредното писмо.
Там, където е домът на всички ледове,
стоя премръзнала и теб тъгувам.
Разказвам им на северните ветрове -
как не спя и с годините будувам.
Там, където от небето се изливат
най-чистите, моминските сълзи,
между облаците тайно съм се скрила
и се моля - надалеко да ме скриеш ти!
Там, където - Вярата живее във душите,
но не сама, а с двете си сестри...
при тях изпратих по гълъб и мечтите -
с бележка кратка: "Мене потърси"!

И САМО РОЗИ...

Когато съм жадна, аз плача.
Сълзите са доста горчиви,
грехът е моята постеля -
несподелена, но понякога топла.
И не защото ти си бил в нея,
а може би защото те няма!
Или си моето изкушение,
което не искам да имам?
И когато се напоя от сълзите,
очите ми не се пресушават.
Започвам да цъфтя като цвете,
но някъде където е пусто...
А тебе те няма до мене.
Болката ми става приятел
и тогава създавам градини.
Само рози поникват във тях...
Красиви, но с остри бодли.
Набодеш ли се, искаш ги още.
Плътта ти го желае силно,
а те след време увяхват...
И остават сухите листа.
Но любовта не е хербарий
и аз плача отново сама,
но не, защото те няма.
А заради нея - Любовта.
И за розите, които са там,
макар и вече без бодли,
и няма какво да ги пази... от теб!