ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те ... и казвам го не крия.
Във утрото събуждам се със теб.
Рисувам те със чувствена магия,
рисувам те със обич - ред по ред.
С усмивката ти искам да изгрявам,
в най-топлата, изплакана сълза.
С душата да обичам и да страдам,
но всичко искам с теб да споделя.
В безсънните си нощи да те галя,
от страстните целувки да блестя.
Надвила разум,свян аз днес те моля-
Пали ме...с този пламък ще горя.
И нека разговаряме без думи,
във всяка нощ преляля в чистота.
Прегръщай ме и щастие дари ми,
с най -търсеното чудо... любовта.

ЗА ТЕБ

За тебе искам песен да напиша,
която да изпея днес на глас.
През устните си тебе да издишам
и времето да спре във този час.
Със облаци от пух ще те завия,
от слънцето ще взема топлина.
Със капки от дъжда ще те напия,
ще пръсна от луната светлина.
И искам със душа да те погаля,
във очите да събудя любовта.
Със погледа си чист да те изгарям
и с чувства да рисувам красота.
В мечтите ми -единствен ти за мене,
а в твоите- да бъда аз една.
И в ритъма от сладост окрилени,
да слеем двама ...своите сърца.

НАЧАЛО

Една вълна, преляла в мен,
докосваща, страстта запали.
Нощта се прероди във ден,
а ти във мен следа остави.
невинно вплели две сърца -
едничката сега надежда.
За грях мълвя, във лудостта
аз себе си към теб повеждам.
Боли ме, щом не си до мен,
разпалват се жестоки рани.
Акустиката в мен крещи,
в едно аз искам да сме сбрани.
И с тази нежност те плених,
магия дива в мен полази.
А ти докосваш ме ...шептиш,
неистово жигосваш с длани.
От тази обич ще горя.
Щом имам те...какво ми трябва!
Със устни обич ще творя,
телата ще са жива клада.
Единствен си сега за мен
и бавно в мене пропълзяваш.
Бъди за мен една искра,
с която огън да разпалваш !

СЛЕДИТЕ ТИ

Следите ти са още във очите ми. 
Изваяли са толкова бразди.
Наесен ще ми липсваш, като вятъра - 
рисуващ във косите ми луни.
С вроденото ми тъжно плоскостъпие
разхождах се по твоето обичане.
Сега е тихо, тихо... от присъствие 
на нямането, виещо в отричане.
Със ъгълче от счупена звезда
изписвам всяка болка във зениците.
За твоята, за мойта самота.
За жалкото безкрилие на птиците,
които се опитват да летят,
но никога не стига им простора.
И търсят тишината... да умрат 
безобични... приличат ми на хора.
При теб ще се завръщам -  като лудост,
в измачканата диря на нощта.
Със своята безумна всеотдайност
ще бъда тази... другата жена.
И там ще те обичам инатливо
в уюта на безкрайното ни щастие.
Ще пия от дъха ти глътки нежност
за нашата любов... като причастие.

ИСКРИЦИ

Стига вече... тъй съм уморена 
от всичките ти странни настроения.
И болката - мръсница е, открадна ми
без жал от всички мои  вдъхновения.
Тежко ми е. Тежко и мъчително.
Изгърби ме товара ти... от носене.
Ще гоня свободата... изкусително.
Насила ще я взема, не със просене.
Обичането, слагам го във джоба си -
на топло, знам, че дълго ще зимува.
А мъката ми грозна и беззъба е...
и днес не иска с мен да се сбогува.
Мълчанието вече е безчувствено.
Небето е печално, звездоплачещо.
Душата ми е виещо свърталище
на спомени. А бъдещето - чакащо.
Разплаках се и капките по устните
разляха се от чувствата ми скришни.
Искриците запали Ти... в очите ми.
И ти ги угаси... като излишни!