ПО ИЗГРЕВ

Ухаеше земята нежно на малини,
небето тихо облаци плетеше,
полето с лавандулови килими
във изгревната светлина гореше. 

Птичките със утринно мечтание
се рееха в лазурна синева
и събудили заспалото мълчание
със песните си срещаха деня.

Теменужен дъх поемаха нивята
и полюшваха свенливата трева,
с усмивки разцъфтяваха цветята
поздравявайки прекрасната земя.

НА БРЕГА

Влюбен залезът заспива
в пурпурно легло от красота
и с догарящи лъчи облива
замечтани сенки по брега.

А на пясъка изстиващ край скалите
шепнеха си тихо – момиче и момче,
бризът нежно им играеше в косите
и обгръщаше ги с ветрени ръце.

Вечерта звезди по небосвода пръсна,
по лунен път се гонеха мечти...
Една черупка мидена въздъхна
щом капнаха върху и две сълзи.

Сбогом вземаха си днес сърцата,
път далечен ще разделя любовта.
И щом събуди се във утрото зората
само спомен ще остане край брега...

АЗ ИСКАМ

Aз не искам несметни богатства-
те не могат душата да сгреят.
Аз искам в сърцето ми само
любовта и доброто да греят.

Аз не искам от диаманти колиета-
те не могат да прогонят самота.
Аз искам винаги край мен да светят
радостни и весели лица.
 
Аз не искам сред разкош да се изгубвам-
той не може от тъга да те спаси.
Аз искам все да се събуждам
със топлина от сбъднати мечти.

Аз не искам ни блясък ни слава,-
за обич не трябват пари...
След мен искам любов да оставя
със сърцето що в мене тупти.

ЕЛЕН И СЪРНА

Сред зелените горски дъбрави,
във дълбоката хладна гора,
един до друг вървяха млади -
красив елен и сребърна сърна.

Сред сочната млада тревица
се гонеха влюбено те
и отпиваха чиста водица
от реката що близо тече.

Но незнайно от къде внезапно
гръм прониза тихата гора
и с тъжен поглед към небето синьо
до елена падна младата сърна.

Замлъкнаха дърветата, тревите.
Замлъкнаха планински върхове.
Но никой не видя сълзите
що течаха във еленското сърце.