КРЪСТОПЪТ...

Дъжд ли бе любовен, 
излял се върху мен ,
пръст суха ,зажадняла ли бях ,
че от теб да пия не спрях...

Малка глътка въздух ли бе ?
Удавник дерзаещ ли бях ,
че дишах с теб за да живея!?
И до днес ,аз не спрях ....

Кръстопът ли бе незнаен , 
а пътник аз окаян, жаден ,изморен 
в ъгълче едно прикрит с поглед мътен ,
но усмихнат и щастлив ,
не пропуснал ни крачка от живота си горчив!

Ех ,този кръстопът незнаен ,
и този пътник все още си седи потаен ,
притихнал и прегърнал радостта ,
подал ръка на любовта и лудостта ,
плъзгащ се по стъпките на танца на„живота си”....

БОЛЕЗНЕНИ МЕЧТИ

Няма те !
Смехът утихва..
Усмивки,
изтрити 
по морския бряг..
Мисли, като 
сиви облаци 
пред буря, там
надигат се 
зад хоризонта...
Обич от далечни 
два свята ...
съдба разпиляна
от ураганен вятър..

Морски вълни нежно докосващи 
топлия пясък ,
очи преливащи ,
във синьо и огнено
целувки :
парещи и жарки ,слънчеви
любов :
водна и огнена стихия,
толкова близки и далечни ,
болиии от разстояние...
Боли ...но нали живеем за нашите мечти ...

ОБИЧАМ ТЕ!

Обичам те, тъй, както жадния - вода.
Да отпивам любовта на глътки
и всяка глътка да събужда в мене
онова начало, начало на живот,
живот, изпълнен със любов...

Желая те, тъй, както земята има нужда от вода.
Да попивам всяка твоя ласка и целувка.
Аз да съм пръстта, а ти водата,
даваща живот на нещо ново...
съградено със любов... родено от любов...

Бъди Орфей, аз да бъда арфата в ръцете ти,
с всяка моя струна да звучи за теб,
докосвай ме така, както падащата вода, гали скалите,
усещай ме във ръцете си...
и от всяко твое движение да излиза музика...

......и след всичко това мога да кажа: ЩАСТЛИВА СЪМ!!!