ПРЕОТКРИВАНЕ

Там в самият край,
а дали не в онова начало,
в което споменът не ще е спомен.
Когато допирът ще е само в мисълта,
само в краят на началото,
само ти, само аз,
когато някога бе като мираж,
сън – преоткриване и ти в реалността.

Там в самият край,
а дали не в онова начало,
в което, усетът бе достатъчен,
а думите избледняха оставяйки следа,
само в теб и мен,
отмити от онази вълна,
която прегърна чувствата,
приютила ги в нежността
на вековният корал.

Там в самия край,
а дали не в онова начало,
в което, открихме кристалността
и блясъка на мига,
който бе раздялата и срещата
на минало с бъдеще,
само за теб и мен,
запечатан във вихъра-
възпламенил “белия облак” при залез.

Там в самия край,
а дали не в онова начало...

БЕЛИ СПОМЕНИ
          
Бели облаци по тялото минават.

Във  зениците картини замечтават...

Устните извайват шепот нежен.

Ручейче пътека във гърдите очертава...

Трепетни листенца пръстите улавят.

Полутония по миглите подскачат...

Полъх във  къдриците притихва.

Феерия от звезден прах в нощта прилива...

Утрото безумно в нежността се къпе.

В пеперуден полет пърха спомен...

Птици бели с облаци се гонят.

Млечно бял е пътят галактичен.

Галопират мисли,търсят Влюбено сияние...

Бели спомени за вечността остават.

ЗАГАДКА  ЛИ ? - ЖЕНА

Живот преливащ в ад и рай
съдбата на една жена.
Тя.Чиста ,нежна и сама.
Превзема снежни върхове.
Минава през поляни от цветя.
Попада сред пустинни бури.
Полита в синева безкрай.
Люлее се по въжени мостове.
Жена-загадъчна планета...
Очите й две тъмни езера
преливащи след дъжд пороен.
Душата една изгубена вселена
преминала през черната следа.
Сърце като самотен остров
очакващ кораба изгубен.
Жена -безмерен необят...
Подхлъзва се от грешки.
Изправена и горда в хоризонта гледа.
Ята от птици приютява.
Ветрове северни завръща.
Залезът в прегръдката си стопля.
Айзберги от лед стопява.
Жена любеща,но сама...
Животът  й в разпиляни чувства
притихнали недоразбрани от света
минава по изтичаща забързана река.
И между този ад и рай остава...
Загадка ли?-Жена