СИЛА

Бях силен , когато си тръгваше , 
не трепна в очите сълза , 
и устни прехапал в мълчание , 
дарих те с нова съдба. 

И силен останах , безропотен , 
когато застана до друг , 
усмихнах се с поглед безпаметен , 
дори не замахнах с юмрук. 

Забавих на дните си ритъма , 
на нощите спрях аз дъхът , 
щом щастие ти си намерила , 
добре ще остана в мигът. 

Вървях през залитащи улици , 
дори не поглеждах назад , 
забаравил за мъжките горести , 
предпазвах твоя приказен свят. 

Макар със сребро в косите си , 
обрулени в сив листопад , 
от всяка искрица в очите ти , 
аз чувствах се толкова млад. 

Е...виждах не за мен бе усмихната, 
но, силен бях в мойта тъга, 
щом знаех, че ти си обичана, 
каво пък... преклнях глава. 

MOЛБА 

Искрица-лъч,надежда-красота, 
любов-зора,безкрайна синева, 
не казвай не, отнемайки мечта. 

Момент на жлъч,момент на пустота, 
омраза грозна,безлична самота, 
недей забравя съществува любовта. 

Сълза-приятел,докосване на вятър, 
безкрайна нежност,забравен обожател, 
за чуствата не е създаден ветропоказател. 

Миг слабост,грешник непоправен, 
горчива болка,страх безкраен, 
обричаш странник от любов отчаян. 
. 
Забрава-мир,спокойствие зефир, 
душа сълза,за прошка молеща душа, 
нима не помниш пролетта. 

Молба- покорство,желано сладко робство, 
обричане на веки,в трепет безпокойство, 
полагам в краката ти сърце лишено от притворство. 

За нежност миг ,изплакан в стих, 
страдание безмълвно,дъх сетен тих, 
върни ме и кажи ,обичам те... простих. 

ДИВАТА  РОЗА

Свободна ти искаш да бъдеш, 
Свободна в дни от любов 
В нежна омара обгърната 
Да тръгнеш по пътя си нов 


Превърната в пурпурна багра , 
Превърната в пламък суров, 
В огън с живота загърната 
При мен пак ще намериш любов 

За дивата роза в душата ти 
Изникнала в буйство и страст 
Готов съм да дам и съдбата си 
В ръцете на твоята власт 

Изправена силна и горда си, 
На път се отправяш сега, 
До теб аз смирен и покорен съм 
В листата ти аз съм роса 

Върви,нека пътя ти светъл е, 
Върви ,не обръщай глава 
При теб аз ще бъда с вятъра 
Ще галя аз твойте стъбла 

ЗАПЛАКАХ  ТИХО 

Заплаках тихо и обърнах гръб , 
ръмеше плахо , сякаш в някой друг , 
забравих всичко , тъжна мараня , 
игра на сенки , илюзорна самота . 

Потърсих теб , в миражен миг , 
не те видях , друг не открих , 
посегнах в сън , напразно избледнял , 
застинах в миг , отдавна остарял . 

Напред вървях , а пак назад се връщах , 
с бял покров и спомени загръщах , 
бях всеки дъх , опарил красотата , 
отминала илюзия , измама за сърцата . 

Изпих отрова , носеща утеха , 
скрих името ти , като стара дреха , 
сега съм гол , със минало съм се покрил, 
напълно сляп , нима съм бил. 

Отмряла тихо в моето сърце , 
в скръб загубено дете . 
Щом те потърсих ,не открих , 
И после в тъмното се свих. 

Направих крачка , бързо се отдръпнах , 
в страх безмълвен се задъхвах , 
отново губех те , на себе си на пук , 
заплаках тихо и обърнах гръб .