МЪДРОСТ ЛИ?

Мъдрото старо дърво 
се страхува да цъфне, 
старото мъдро дърво
много пъти е мамено
от лъжовно слънце и лъжовна пролет...
На старото мъдро дърво
бързат да се присмеят
глупавите млади фиданки, 
гиздаво и кокетно отдали
снагите си на слънцето.
Разочаровано и тъжно, 
то не иска да признае
даже истинската пролет.
Разочаровани и тъжни -
попарени от многогодишен студ, 
ние се страхуваме да признаем, 
че обичаме и че
истинската пролет е дошла!

ОКРЪЖНОСТ

За шепичка космически секунди, 
била съм връх -
от вечния триъгълник любовен, без да зная...

Не искам да съм вече
само точка от безкрая.
Вписвам се отново
в моята самотна, уютна окръжност,
изпълнена с любов за теб - 
но уви без теб...

Оставям две точки - 
щастливо да се реят, 
докато открият новия си връх.

НА МОЯ УЧИТЕЛ

Струи мъдра светлина, 
струи благост, ведрина -
от очи живели сякаш хиляди години...
Струи шепот на гора,
слънчев лъч от късно пладне...
Плувам във очи от светлина -
бавно се превръщам 
в прозрачно късче от кристал,
бавно ме обливат Твоите лъчи -
разтварям се - изчезвам...

ПАСХАЛНО

Почувствах се
Пеперуда – в окръжност - 
пепел от рози, 
площ на кръг,
перлено -
поетично,
планинско - мистично,
прах звездна,
прастара,
пиезоелектрична,
пи квадрат магнетична,
пък и много лирична.
Покапва мастило,
политам отново...
Присъствие
потайно, сферично,
полустихийно стих
поражда,
прашинка съм космична,
Платон сънуваща,
по Атландида
потъваща, 
плачеща…
Портал и 
пазител -
пра – ангел – спасител
понася мечтите ми…

ТАНЦЪТ НА АНГЕЛИТЕ

На изток розовее,
в сърцето ми изгрява любовта.
Очите ми са огледало на небето,
ушите ми долавят ангелска тръба.
Нозете ми, окъпани в роса,
политват в танц небесен.
Цялата съм песен, слънце и роса,
разтварям се и тръпна,
и бавно чезна...
Превръщам се във бяла пара 
от капчица роса...
И литвам към небето -
да гоня Слънчевия Дух!