АКО АЗ СЪМ ТАЗИ...

Ако аз съм тази,
за която нощем плачеш
и в молитва сплиташ,
двете си ръце.

Ако аз съм тази,
която в мислите си свято пазиш.
Твой вечен път
и пристан твой единствен.

Ако аз съм тази,
за която всяка нощ събираш
Галактики, Комети, звезден прах.
И тихичко с ръце набодени ги нижеш
в огърлица на твоята любов.

Ако аз съм тази….
Но да бъда се страхувам.
Ще мога ли и аз такава обич да ти дам?
Колебливо по брега ти още тичам.
Страхувам се да вляза в твоя океан.

НЕ СИ ТРЪГВАЙ ЛЮБОВ


Не си тръгвай любов,
като птица през есен,
като прелестен сън
прогонен от заранта.

Не си тръгвай любов.
Като час, като ден -
не отлитай!
Остани тук,
да прегърнем мигът с вечността.


Не ми казвай - Не мога ...
и Трябва ...
Ех, проклета да е тази съдба!

Не си тръгвай и след теб...
Не! Не затръшвай вратата.
С трясъка
ще угасне свещта.

Ще е мрак,
ще е студ,
ще е пустош.
Изсъхнало цвете е душата 
без любовта.
Не ми отнемай, светлината!
Не ми отнемай радостта!

НЯМАМ ПРАВО НА СЪЛЗА

Липсваш ми обич …
къде си?
Остави ме тука 
в празник и делник сама.
Как да развявам юмрука
да браня дом и деца.

А съм толкова крехка,
сред плевели съм жасмин
и нямам утеха-
трудно дишам от толкова дим.

Трябва силна да бъда -
право нямам дори на сълза ,
а как искам и аз да поплача
и аз да съм слаба жена.

Нямам сили ,
Усещам- ще рухна 
пред прага на пълния
със задължения ден,

но поглеждам очички прекрасни
и нахлуват сили във мен.
Силна ще бъда,
като орлица ще бдя.
Утеха и жажда намирам
в очите на нашите деца.

НА ЖИВОТА БРОЕНИЦАТА...

Безбройните нощи, 
самотни,
нанизвах.
И всеки ден -
парченце, от душата 
откъсвах.

Ранена, в на живота броеницата 
аз нижех -
любов и надежди,
сълзи и страх …

Чакам те,
от времена безмерни
все тук -
до прозореца стоя.
Притихнала във свойта болка,
от мъка
неусетно се топя.

Нощите изпращах,
и посрещах -
със счупена надежда
и разкъсани мечти.
Дори и мисълта
ликът ти, не довежда
забравата …
тя всичко
разруши!

ВЕЧНО ЗЕЛЕНИ

Хиляда бури 
пратих да те връхлетят.
Хиляда бури 
огнени, любовни
и ветровете с моя глас да ти шептят -
Аз съм бурята ти, 
аз съм любовта ти!
Слънца хиляда, пратих да те греят
и звездите толкова са,
нощем да ти пеят
онази песен.
Вечно зелени
с теб двама под небето родени.
Хиляда китари за теб ще засвирят
хиляда ноти,
с хиляда сълзи.
Аз и ти 
с мечтите зелени,
аз и ти
с тази любов да сме вечни.