ТОВА СЪМ АЗ

От огън, жар и страсти съм изплетена.
Чувства буйни, силни в мен горят.
Цял живот да обичам съм обречена.
Лъчезарни усмивки от мен струят.

Мога да съм като огъня - огромна стихия,
като морето с любовта си всичко помитам,
мистична, загадъчна мога да съм - като магия,
сладостта на живота искам да опитам.

Като пороен дъжд с любовта си напоявам,
като вятъра по света обичам да се скитам.
Тъмни мисли и чувства край мен не позволявам,
силата на духа си искам да изпитам.

Всемогъщи хали в мeне са се вплели.
Като сестра малка аз съм за тях.
Към непознати хоризонти са ме повели.
Унасям се във вихъра им и не сещам страх.

Сърце голямо, обичливо в мен тупти.
Вслушвам се постоянно в неговия глас.
Изпълва ме то с красиви мечти.
Може да не ви харесва, но това съм аз!

ИДВАШ ЛИ?

Ще дойдеш ли при мене в нощта?
Да си разкажем наш'те малки тайни,
ще ми подадеш ли отново ти ръка,
нека тръгнем по пътища незнайни.

Ще се повозим на лодка от копнежи,
ще се носим из небе от желания,
ще си споделим безбройни стремежи,
ще замъглим уморените съзнания.

Хайде, идвай, да не губим вече време,
корабът със спомени ни чака там.
Орел с криле от страсти ще ни вземе
и не ще съм вече сама, нито ти сам...

ВСИЧКО СИ ТИ

Вятърът- да, това си ти,
слънцето, което над мен блести,
въздухът, който вдишвам аз,
шептящият така красиво глас.

Където и да се обърна, ти си там.
Но вече няма да бъдеш сам
И аз ще бъда всичко за теб,
навсякъде ще съм плътно до теб.

Ръката, която ме гали, си ти,
погледът, в който любовта блести,
сърцето, което лудо тупти,
всичко, всичко си ти.

Дървото, което сянка ми дава,
дъждът, който жаждата утолява,
звездата, която в небето искри -
всичко за мене си ти. 

ИСКАШ ЛИ ДА ТИ РАЗКАЖА?

Искаш ли да ти разкажа зa едни очи -
кафеви са и дълбоки като пропаст.
Някога в тях се виждаше, че горчи -
нещо като нечовешка, зла напаст.

Искаш ли да ти разкажа за едно сърце,
което на кълбо от болка бе се свило,
но откакто го погали нежно със ръце
блажено, тихичко до теб се е стаило.

Искаш ли да ти разкажа за една душа,
която забрави всяка болка, всяко зло.
Дори засъхна малката кристална сълза,
сякаш нищо никога преди не е било.

Ако искаш, аз сега ще ти разкажа
колко лека чувствам се в този миг,
дори бих могла с очи да ти покажа,
че за мен животът отново е велик...

ХУДОЖНИКО

Художнико, 
рисувай ме
с четката си ти сега.
Художнико,
докосвай ме
с погледа си в нощта.
Всяка гънка от тялото ми
на платното си прехвърли,
нищо не спестявай,
дори бръчицата под окото ми
с нежни полутонове смеси
и за нищо не съжалявай.
Художнико,
не виждаш ли
как гърдите ми пулсират?
Художнико,
не чувстваш ли,
че сълзите ми напират?
Рисувай ме,
не спирай...
предай ми облик нов
Дори сънувай ме,
всичко в мене провокирай
изтръгни от мене поне зов.
С поглед да те изпивам,
не преставам.
Усещам даже и дъха ти
по кожата си и се вливам,
разтопена, но настоявам
да се вмъкна в съня ти...
Художнико, изгарям,
огън трябва да рисуваш,
четката навред размахай.
Душата си пред теб разтварям,
ти на цветовете си робуваш
и с тях по мен помахай...

НЕЖНО ПЛАВАНЕ

Сама бях на брега на самотата,
носех се на малък облак от тъга.
В миг наоколо ти разкъса тишината
и протегна към мене своята ръка.

Плавам бавно към острова на мечтите,
жадно отпивайки от твоята благост.
Пълнят се с опиянение наново очите,
клетките ми сещат непозната сладост.

Не ме пускай, за да не се удавя,
весело сега е мойто стенание,
в унеса искам себе си да забравя,
не излизай дори от мойто съзнание...