ЩЕ МЕ НАМЕРИШ...

Ще се стопя във теб... като сълза от вятъра отронена.
И пак без глас ще те повикам... тихичко.
И като цвете в пламъка на мъжки погледи ще изгоря...
А после ще си ида - непотърсена...

Ще те сънувам всяка нощ в дворци от морски пясък,
през твойте длани знам, че ще тека неуловима -
като кристална, чиста изворна вода -
да утоля в душата ти пустинята... 

Ще ме намираш сутрин в капките роса,
окъпали ресниците ти дълги.
За да ме имаш, просто протегни ръка -
отдавна аз до теб стоя безмълвна!

И вече няма да се търсим в ненамиране...
И двамата платихме свойте дългове.
Сега остава ни да сме щастливи...
Вземи ме! Нека те допълня!...

ГРЕШНИЦА

Единствената разлика между светеца и грешника е в това, 
че първият има минало, а вторият - бъдеще...

Аз мислех, че вървя в поле от макове,
а всъщност туй е било кръв -
разцъфнала под мене на съсиреци,
изпод продраната на рани плът.

Краката ми в мазоли са от ходене
по прашните неравни калдъръми
и изморени са ръцете от протягане,
от тежестта на толкоз черни кръстове...

Езичница съм днес. Не съм светица.
И няма ореол над моята глава.
Жените палят в църквата свещица -
прекръстват се, усетили греха.

Навсякъде ме срещат жадни погледи,
протягат се към мене длани мъжки.
Но никъде не срещам опрощение
за мойте минали и бъдни грешки.

Така вървя сама. След мене - пепелища.
Неясен ми е всеки бъден ден. А толкоз
искам някой да склони глава пред мене -
грешната. И да измие изранените нозе...

БЕЗ ПОСВЕЩЕНИЕ

Ще ме „излъжеш".
В тебе ще се влюбя.
А после...
Кой ли знае след това?!
С безсъници ще ме загърнеш.
Ще боли от смисъл.
Ще ме зачеркнеш.
Аз ще те допиша със ръка.
Ненацелуван си.
От тази, за която 
ми каза, че мечтаеш 
цял живот.
И неизстрадан си.
Защото те е чула 
и все така мълчи 
на твоя зов.
Студено е.
Ще пренощувам 
във мечтите ти.
Ще те изплача.
После в мене ще те скрия.
В сърцето си - 
на топло и на сигурно,
защото ти направи ми магия.
И във нощта ти, 
като самодива бяла, 
ухаеща на ласки теменужени, 
ще идвам - обич закопняла...
При теб!
Защото си ми нужен!

ПРЕРАЖДАНЕ

Небето е разцепено. И от отворените вени
на тласъци изтича му кръвта.
Защо морето е така солено -
нима не го изми сега дъжда?

Зад леденото стъкло е мракът черен,
но по-ужасна е тъмата в мен.
Достигнала адреса си последен,
самотна чайка се преражда в мен.

Оглеждам се. Таванът ми е празен.
Не светят вече никакви звезди.
Ще си отида. И ще се намразя,
че пак съм те забравила... почти...

И преродена в друга нощ от пламъка
на толкова изгаснали свещици,
във някой ден пред Бог ще се изправя -
във женско тяло и с душа на птица...

ПРИКАЗКА

Със широко отворени слепи очи ще те гледам,
стъклен поглед в зениците ми ще свети...
И ще видиш как в безкрая на морето от лунни лъчи
бели звезди се стапят в ръцете ми.

Тази нощ, принце, ще съм морска сирена,
там - в студената синя вода...
И на прага на нашата малка Вселена
ще откриваме заедно с теб любовта.

Там - край стария фар, дето вълните бушуват
и разбиват се с плясък във камък студен.
Там, дето белите чайки и гларуси викат...
Там - в безкрайната нощ ти си с мен...

И захвърлила свойта люспеста риба опашка
аз пристъпвам до теб на човешки нозе.
Виж как долу тежки вълни се поклащат
и нашепват си приказки в мрака зелен.

На разсъмване, принце, знай - аз ще избягам.
Просто такава била е мойта съдба.
Ще се хвърля във бездната на океана,
в бяла пяна превърнатa ще отнеса любовта.

Ще окъпе кръвта ми гребена на вълните,
слънчев лъч ще стопи белите ми крака...
Зная, мой принце, твоят кораб разбит е,
но аз плащам още по-страшна цена!

Ти недей се страхува от силни бури по пътя.
Ще ти бъда светла и тиха пътеводна звезда.
Ще те водя през леден мрак и тъма непрогледна
далече оттука - там, където те чака твойта жена! 

СЪЗДАДЕ МЕ

Създаде ме със огнен дъх и със желание, 
извая ме с треперещи ръце. 
И на мига, без капчица на разкаяние, 
изтръгна моето сърце. 

И като Бог в деня ми се изправяше, 
заклеваше ме в свойта Библия свещена, 
а нощем дверите на Ада ми отваряше, 
ти - Сатана и ангел, грях и щастие неземно. 

Така живях - във твойта нощ като светица 
и като грешница в деня ти светъл. 
Виж - аз ката агнец съм се обрекла 
на теб - телеца Златен в мене. 

Сега умирам от кървящите си рани. 
Не, нямам вече страх от трънени венци! 
Аз болката си с мъжество съм изковала, 
а с нежност и надежда - твоите мечти...

МИГ БЕЗВРЕМИЕ

Аз знам - не ще дочакам утрото. 
Дойдох при теб, за да си отида. 
Ще можеш ли с целувка да изтриеш болката, 
която толкоз време вече бавно ме убива?...

Вземи ме и постой със мен до края, 
подръж в ръце изстиващите длани, 
гали косите ми, очите не забравяй, 
изпълнени със толкова несбъднати желания... 

Аз скоро ще заспя, но дръж ръката ми, 
нощта е толкоз страшна и студена, 
че искам да усещам само топлото ти тяло, 
притиснато до моето във този миг безвремие...