УХАЕ НА ТЪГА

Сложих свежи пролетни цветя,
да ме будят с дъх на пролет,
но ухае в стаята ми на тъга,
аромат, достигнал птичи полет.
И не спирам тук. Аз още мога.
Надеждата последна ще умре,
но вятърът навява ми тревога,
че няма Слънцето при мен да спре.
Разделям денонощието на две,
а нощта се слива нежно с ден,
тъжно е - приличам още на дете,
а жената дреме вътре в мен.
Кой тайно ми краде сълзите,
че сутрин е засъхнала солта?
Две дирички издават ми очите
и тегне върху миглите роса.

СПОДЕЛЕНО...

Топло ми е сутрин, споделено -
с доза сънена половин усмивка
и късче сън в очите ми стаено,
под пухкавата, милваща завивка.
Неподправен звук от къкрещо кафе
с ароматен дъх, отнася ме далече,
пусто е - без птици в сивото небе,
зад облаците Слънцето е вече.
Жигосващо е страстното целуване,
с пърхащо в стомаха ми обичане,
вкус на есен в лятното тъгуване -
любовна тръпка, раждаща предричане.
Идва зима - нищо, нека е студена,
в сърцето ми ще блика топлината,
в такава сутрин с обич споделена,
всичко ми е мило, даже тишината.

ЛЮБОВНА МЕЛОДИЯ

Неуморно от начало 
препрочитам те,
а мислите ти дремят 
между редовете,
препуска само 
непокорното "обичам те",
издишано насън -
през дробовете.
Скърцат панти на
бездумни изречения,
а от нежност се 
превръщат във мелодия,
с криле политнала
от вятърни течения,
а пианистът-ехо
с ноти приповтори я.
Клавишно се 
прераждат пълнолуния
и звезден прах
посипва любовта ни,
непокътната от 
тежки празнодумия,
свободна птица
днес е песента ни.

ПРОСТО ТЯЛО

Късно е! Отдавна съм си тръгнала...
Обвивката ми тук е... просто тяло,
но няма ме - не съм се върнала,
а половинка бях - от неразделно цяло.
 
Късно е! Посоките са пред разделяне,
развързани са краищата на страха,
жребий за посочно разпределяне
и провлачени са стъпките в прахта.
 
Късно е! Сега не питам накъде!
Почивам от последното пътуване,
усетило е кървавото ми сърце,
че няма време вече - за сбогуване!

ЖИВЕЯ ДОСТАТЪЧНО

Разруших основите, за да строя,
на инат мълчах, за да се чувам,
изгасих се и започнах да горя,
потънах и научих се да плувам.

И се мразех, за да мога да обичам,
не спя - наяве по-добре сънувам,
боса съм, но продължих да тичам,
свободна съм, на никой не робувам.

Не чаках теб, а ти дойде на среща,
исках, а не спрях да се преструвам,
виждам се на огледалото отсреща -
на празен трон, измислено царувам.

На риск пиша с прозрачно мастило,
със стих и без стих, пак се римувам,
лепя си в албума снимки с лепило -
без повод обичам сама да празнувам.

На маса сядам, поръчвам за двама,
трябва-не трябва, всичко купувам
и всяко начало за мен е промяна,
живея - достатъчно, май че си струва.