БОГАТСТВО

Има толкова скъпи неща на земята.
Но те се купуват,нали?
А има и други,
по-ценни от злато -
за тях не са нужни пари.
 
Не можеш да купиш
добрия приятел.
Не можеш да купиш любов.
За тях не достигат
богатства, ни злато -
за тях се залага
живот!
 
И само сърцето решава
кое е най-ценно за нас.
Сърцето цени не поставя.
То също си няма цена.
 
 
Има толкова скъпи неща на земята -
не искам дори да ги знам.
Вратите разтварям -
елате, приятели,
без вас аз съм беден и сам.
 
За всичките земни богатства
не давам
един ден от моя живот.
Аз изгрева срещам
със песен в душата
и пея за тебе,
любов!

КОПНЕЖ

Искам
да се случи нещо.
Да потръпне всичко в мен.
Силно -
като първа среща,
важно -
като първи ден,
 
Може да е
нещо дребно:
дума,
чакано писмо,
жест красив
и поглед нежен,
и усмивка -
все едно...
 
Нещо мило за сърцето -
като зов,
като мечта.
И във него да усетя
и открия
любовта.

НОСТАЛГИЯ

Като изгубена съм
в този свят.
И сякаш не живея и ме няма.
Под чуждо слънце,
на чужда земя,
за мене тука
всичко е измама.
 
Тук чужди са
водата  и пръстта.
И въздухът дори
не ми достига.
На чужд език
говори любовта
и моето сърце
не я разбира.
 
Родино моя,
виждам те в съня.
Така си близка
и така далечна!
Единствена
на таз добра земя,
в сърцето ми,
в сърцето ми живееш! 

КАТО МОЛИТВА

Най-милата дума
за мене сега
е твоето име.
Аз тихо я шепна дори във съня -
като молитва.
 
Със твоето име посрещам деня
и го изпращам.
А после стоя под звездите сама
и те очаквам.
 
И всичко най-светло във мойта душа
на тебе обричам.
Със твоето име
наричам света.
И го обичам!

БЕЗ ДУМИ

Аз няма да ти се кълна
в любов
със думите
на влюбени поети.
И не искам
да те омагьосвам.
Аз просто те обичам -
по човешки.
 
На теб подавам
двете си ръце,
потръпващи -
от обич и доверие.
На длан ти нося
моето сърце.
Без думи ми кажи,
че го приемаш.
 
Кажи ми нещо
само с поглед.
Сърцата ще се разберат.
Сърцата 
най-добре говорят,
когато
устните мълчат...
 
Аз няма да ти се кълна в любов.
Аз искам
да повярваш
на ръцете ми.
И нека 
само със едно докосване
сърцето ми 
да стигне
до сърцето ти.

КЛАДА

Тази нощ
ще бъда най-красива.
И лудо ще танцувам -
до зори.
Не ме докосвай.
С поглед ме изпивай.
И само с поглед
ме изпепели.
 
Изпивай ме
капка по капка.
Изпивай ме 
миг подир миг.
Разгаряй в сърцето жарава
със твоите
грешни очи.
 
Обичам
тая сила на очите -
да ме разнищват
чак до дън душа...
Не ме щади.
Със поглед ме събличай.
Аз съм на клада.
Жажда съм.
Горя!

КАТО В ПРИКАЗКА

Срещнахме се в късна есен -
със мъгли и хлад.
Под небе , без птичи песни -
тъжен листопад.
 
Но внезапно, като в приказка,
и незнайно как
светъл слънчев лъч прониза
сивата мъгла.
 
После галено докосна
нашите сърца
и като добра магьосница
ни върна в младостта...
 
Сякаш зимата отстъпи
път на пролетта -
покрай нас светът напъпил
бързо разцъфтя.
 
И сега над нас се сипе
цветен листопад.
Ти ме гледаш във очите:
- Сън ли е това?
 
Аз те гледам. И не вярвам:
- Чудо е това!
Любовта при нас е спряла.
- Хей, добре дошла!

РОДИНО!

Виновна ли си ти, Родино моя,
че те напускат 
твойте синове?
Аз вярвам -
ще се върнат те отново
под твоето
най-слънчево небе.
***
 
И тръгнахме...
Дори не се запитахме:
- Къде и как; защо и докога?
Далечни хоризонти
ни привличаха -
с далечна,
непозната светлина.
 
Далечни хоризонти ни привличаха.
Далечни
си останаха
за нас.
Все бързаме -
залутани,
все тичаме.
И никога
не стигаме до тях.
 
Все бързаме залутани,
все тичаме ,
изгубили 
посока
и следа.
Със чужди думи
във любов се вричаме,
но само сън остава
любовта.
 
И сънища ни връщат
във България...
Кажи, Родино,
чувстваш ли и ти -
когато ни разделят
разстояния,
усещаш ли
как страшно
ни боли

АЗ МОГА!

Аз мога -
като лястовица бяла,
да правя малки земни чудеса.
Усмихвам се -
и слънце засиява.
И по-красиво
става покрай нас.
 
Аз мога -
и когато е студено,
деня да стопля
в двете си ръце.
Дори когато
всичко плаче в тебе,
да сложа песен
в твоето сърце.
 
Аз мога
да прогоня даже зимата -
да не изстинат нашите сърца.
Аз искам -
и когато си отидем,
във нас да пее жива
любовта.
За тебе
аз мога това!