КОГАТО ДРУГИЯТ Е ДАЛЕЧЕ

Извън сладникавите думи,
които влюбени разменят
и сладкото от страст безумие
на ласките им във постелята,
и смели планове за утре,
и бремето на предразсъдъци.
Извън страха, безкрайно лутане
сред обвинения, присъди.
Извън омръзване до смърт
и навика на битието.
Извън дребнавост, ревност, мъст
извън - прието, неприето...
от все измислени неща,
битуващи в света на двама,
усещаш страшна празнота,
когато другият го няма.
Ни разстояние, ни ден
не спират хукналите мисли,
прошепнати... "Мисли за мен...
Да знаеш, страшно ще ми липсваш..."
И ти разбираш от това,
че тя е в простичкото... рамо,
в онези истински неща
на свят, роден с любов
от двама.

ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО...

Не го целувам. Мисля си за теб.
Сега е ред на него да завижда.
Обърках се... от лутане напред.
Назад при него... твойте рани ближа.

От бъдеще, неясно и мъгливо,
от миналото, в болките удавено,
измъчвам се, разумна, паметлива
със острото на всичко незабравено.

А чувствата ми са бездънна яма.
Оплетох се, маскирах им отвора.
Захвърлям всяко "Искам", като камък
и чакам ехото да го повтори.

Дано да си повярвам колко искам
и да прозра какво е то! Накрая.
"Обичам те! Обичам те!" - ми липсва.
Единственото нещо, дето зная!

ЗА ОБИЧ БИХ ДОШЛА

Не ме кани в дома си, че от ласки -
докосвания кратки, тъй боли!
А любовта е дълго, трайно щастие
и вечерта не ще го утоли.

По устните недей да ме целуваш.
Напразно ме разпалваш до несвяст.
Дори от тебе повече жадувам
да вкуся огнената дива страст.

Но зная - тази вечер ще притихне.
Ще дойде нощ. Ти няма да си с мен.
И утрото без теб ще се усмихне.
Без теб ще се занижат ден след ден.

И пак лъжата, като грозна кръпка
на моята любов ще залепиш.
А просто в теб събудена е тръпка.
И пак ще ме потърсиш, току виж.

Не искам вече кратките ти ласки,
за тялото. Аз имам и душа.
Дарявам ти от обичното щастие.
Обичай ме! За обич бих дошла.

ЗА ТЕБ...

Прозрачно-чиста съм - 
Вода през лято.
Примамвам жаждата на твойте устни.
На глътки стичам се през устни сляти
и в твоята душа прохлада спускам.

Прозрачно-чиста съм - 
Като молитва.
И като изповед, която стене.
До дън-душата си съм прочетлива
Чети! Ще те препълня с мене!

Прозрачно-чиста съм - 
Като сълза,
на крайчеца в окото натежала.
По бузата безпомощно пълзя,
ако ни дебне миг дори, раздяла.

Прозрачно-чиста съм - 
Защото дъжд
изми от болка тъжния ми свят
със капки обич...Ти бе този мъж,
дарил ми нежност, щастие и смях.

Прозрачно-чиста съм, 
Защото слънце -
ти пръсна сивата мъгла.
Затопли моя свят. За теб, от зрънце,
в душата ми покълна любовта.

ДВАТА СВЯТА НА „ОБИЧАМ ТЕ”

Това е той животът ми - квартирен...
Но искам дом. Нима това е алчност?!
Ти, дом със мен или без мен, избираш?
Аз искам дом, но с тебе. Не по-малко.

Жадувам го. До днеска дом си нямах.
И искам някой с мен да го гради.
Защото моят свят е свят за двама.
Не искам домове, със две врати.

И този свят ще носи аромата
на топла пита, вечери сговорни,
на нежни и разбиращи обятия...
И никой този свят не ще събори.

Да, дом такъв си има и цена.
Не бих могла дори да го отричам.
От всички купища пари в света,
цената за дома е... да обичаш.

Такива са животът ми... мечтите.
Но с чиста съвест и подбуди чисти.
По мислите лукави, за парите,
се разпознава лесно егоиста.

С квартирата дори съм по-богата.
Аз имам обич някому да дам.
А ти избра онези... двата свята,
в които всеки "да обича" сам.

С УСТНИ...

Заведе ме до дебрите на страст.
Такава, непозната. В свойта цялост
душата ми простенваше в екстаз
в насладата си гърчеше се тялото.

На струйки се разливаше възбуда.
Очите ми тъмнееха в несвяст.
На себе си ли бях или бях луда?
Дали не бях във нереален свят?

Дори и времето замря за кратко.
Заслушано във пулса ни, бе спряло.
Не можех да повярвам колко сладко
е с устни да ме обладаваш цялата...

Когато от страстта си се свестих,
когато в себе си аз пак се върнах
звучаха в мене музика и стих...
...Целунах те и те прегърнах.