В ИРИСА НА ЕДНОРОГ

Потърси ме в райетата на зебра, 
току що сресала луната 
или в бодли на таралежче, 
за първи път целуващо босилек.
Ако ме няма, 
разрови полята с водорасли, 
спокойно легнали на припек, 
откъсни маслинови листенца от дъгата 
и спокойно в ириса на еднорог ги скрий. 
Тогава може би ще се покажа, 
приседнала до корените на вековната секвоя, 
която преди сто живота ни спасяваше 
от призива на разума, перчем развял...

ПРЕГЪРНАТИ ИГЛИКИ

Като лястовица бяла 
в живота ти ще мина 
и ще превърна 
всеки вопъл в нежен стих, 
зениците ти – в зноен акварел, 
косите ти – в гори уханни. 
Тогава ще поискаш 
есента да е потайна, 
зимата – вглъбена, 
пролетта – платинено-гальовна. 
Лятото ще бъда аз – 
с наметало от прегърнати иглики, 
с корона от премрежени клепачи, 
с колие от фигурален абанос. 
И ще сме призрачно непредвидими, 
сияйно истински, 
притворно живи – 
частици две от невъзможната любов 
между небето и земята.

МЕЧТАНА РАПСОДИЯ

Гониш вятъра, 
защото само мен си виждал 
да се вихря в невъзможната посока 
към трептящи пеперудени крилца.
Някъде близо до скритото ми самодоволство 
завиваш по залязваща алея, 
водеща към пухената насълзеност 
на нетърпението ми.
Минаваш на червено 
като изпреварваш хиляди очакващи ме прегрешения, 
спотаени в нежния джоб на кенгуру.
Настигаш ме на няколко мили 
от измислената наша имитация на живот 
и вдишваш жадно свилената мекота 
на цветната ми омая.
Подаряваш ми ореол от незабравки, 
защото само моите очи могат да бъдат толкова сини 
и потъваш в дълбините на загадъчния им оттенък 
с вкус на мечтана забрава.

Чувам клавишите на пианото ти.
Сътворяваш нова рапсодия.

ДО БОЛКА СТИСКАЙ ПЕРИЛАТА

Понякога лустрото на живота 
се изплъзва през иглените уши 
на теменужената бърза нота 
в захарните ти пеещи коси.

Тогава просто вдишваш жадно 
глътката последен кислород 
и се надяваш поне веднъж безотказно 
късметът да ти покаже верния брод.

До болка стискай перилата.
Дръж се. Повдигни глава.
Има щастие дори в сълзата, 
породена от убийствена тъга. 

Съдбата ти е дар от Бог.
Обичай я дори да е горчива, 
дори да се окажеш босоног 
по пътека дълга и трънлива. 

Помни, ще дойде приказният миг, 
за който си мечтаеш от дете.
В съзнанието си ще чуеш радостен вик, 
а душата ти мрежа от щастие ще плете.

ЛЮБОВТА НА КАПИТАНА

Знам дори молитвите на бреговете, 
които сутрин те изпращат.
Вълшебен е и тласъкът на вените им, 
когато с малките си мигли те събуждат.
Като графит пред диамант 
поклащат свилената грива 
и в катамарана на сбогуването 
невъзможно диво те целуват.

Обещавам да съм морско цвете, 
с листенца предизвикващо луната.
Виж ме даже и в дъждовна капка, 
ромоляща по платната като влажен изгрев.
И ако чуеш ромона на приливно безлуние, 
знай, аз съм копчето на униформата ти, 
натежало от любов, подгонила времето, 
степенуваща себе си в необятна карфица 
по тръпнещата ос на очакване в безкрайност.