УСЕЩАНЕ

Прегърни ме, недей да говориш, мълчи.
Усещай как дишам и кръвта ми гори.
Слушай дъжда, който пада сломен,
Усещай това, че си тук, че си с мен...

Задръж ме до теб, няма нищо без нас.
Няма вчера и днес, няма болка и страст.
Слушай дъжда, който вечно вали
И въпреки всичко, до мен остани...

Прегърни ме, недей да говориш, мълчи.
Целуни тези топли и нежни сълзи.
Погледни ме в очите и там отразен,
ще видиш света, който пазиш за мен.

ДАВАШ МИ
 
Ти ми даваш сила, ти ме възроди
измъкна ме от мрака и ме съживи.
преди със дни валеше в моите очи,
но ти дойде и спря в душата да боли.

Ти ми даваш смисъл, даваш ме живот.
Даваш ми надежда, даваш ми любов.
Животът ми без тебе бе вятър отшумял,
животът ми без тебе бе пуст и черно бял.

Обичам те защото, когато съм сама
не ме е страх от нищо, даже от смъртта.
Ти ми даваш вяра, вяра във това,
че мога да достигна всякоя звезда.

Обичам те защото сърцето ми преди
бе купчина отломки, безсмислени мечти.
Молих се горещо преди да стана лед.
Бог ме чу, смили се и ми изпрати теб.

МОНОЛОГ С ЛЮБОВТА

Твърде дълго обичах и страдах,
изгоря обичта ми в пожар.
Твърде много те търсех и нямах,
Твърда вяра във Божия дар!
 
В твърде много войни не воювах.
А стоях отстрани и се смеех.
От победата, май, се страхувах.
Не поглеждах назад, не живеех.
 
Твърде много парчета раздадох
от сърцето си. Късах без жал.
Малък дявол от него създадох,
и кръвта си превърнах във кал.
 
Твърде много сълзи ли изплаках?
Че очите в момента са сухи.
Колко време стоях и те чаках,
в тези улици страшни и глухи?
 
Колко клади за мене запали?
Колко пъти бях на разстрел?
Откажи се от мен, не разбра ли,
ти загуби във този дуел!

ОТДАВНА

Отдавна аз забравих да обичам,
красиви думи аз не мога да изричам.
Забравих и какво е през нощта,
до себе си да чувствам топлина.

Забравих да докосвам и прегръщам,
някого със нежност да обгръщам.
Когато се прибирам със тъга,
някой да ме чака у дома.

Забравих красотата на сърцето,
потъна любовта ми във морето.
Сега съм просто ледена скала,
обгърната във мрак и самота.

Само ти успя да разбереш,
отровата в душата ми да спреш,
но само миг откраднат бе това,
сега съм пак безчувствена скала.

Очите ти изтреляха стрели,
в сърцето ми и то сега кърви,
но раната ми скоро ще отмине
...нищо, че сега боли ме.

Ръцете ти запалиха пожар,
устните ти бяха Божи дар.
Но всичко отлетя така внезапно
и няма път за връщане обратно.

Ледът за миг успя да разтопиш,
парченцата мечти да натрошиш.
В онази нощ забравена отдавна
част от мен отчупи се и падна.

Докосна ме, ти беше моят грях.
В ръцете ти родих се и умрях.
Сега ме остави да бъда пак,
скала обвита в лед и хладен мрак...

СЛЕД ХИЛЯДИ ГОДИНИ

След хиляди години, когато аз и ти
Ще бъдем само спомен под вечните звезди.
Когато стане тихо, когато не вали,
Нашата любов пак ще се роди.

Когато те докосвам, аз виждам вечността,
Виждам своя път, огрян от светлина.
Когато съм до теб ти даваш топлина
На моето сърце, измръзнало в нощта.

Когато се усмихваш, усмихва се и тя-
Моята самотна и търсеща душа.
Когато те поглеждам, в очите ти прочитам,
Че Бог ме е създал, за да те обичам.

Когато по лицето ми стичат се сълзи,
Те не значат друго, а само “остани”.
Когато те прегръщам и не мога да заспя
Искам да ти кажа, че съм твоя до смъртта.

След хиляди години, когато аз и ти
Ще бъдем само спомен за морските вълни,
След хиляди години, във някой друг живот,
Ти пак ще си до мен, единствена любов.