РАЗМИСЛИ В НОЩТА

Под звездния купол седя 
и умувам, и се вълнувам, 
по своему 
с тъмнината общувам... 
"...и все пак тя се върти!" - 
е казал не поетът, а Джордано Бруно - 
човекът, 
на кладата за своята истина 
изгорял. 
Всемира той докоснал 
и човека 
от заблуда тежка отървал... 
Хоризонтът е за погледа край, 
като звездите на небето 
комай, 
но всеки знае, 
че това е илюзия, 
а за мен, 
това е алюзия... 
Всяко начало 
има своя край! - 
и това всеки го знае, 
но аз се чудя и мая 
къде и кое ли е началото 
на безкрая...

ДУШАТА НА ПОЕТА

Аз съм бялата лястовица,
която носи надежда.
Аз съм бялото цвете,
което с вдъхновение ви зарежда.
Аз съм белият гълъб,
който мира възвестява.
Аз съм силният меч,
който всекиго защищава.
Аз съм благата дума,
която все търси компромис разумен.
Аз съм човекът,
който спаси човека от хода му безумен.
Аз съм човек,
като хиляди други,
които правдата дирят
и за победата имат свои заслуги.

ЗА ТЕБ, АПОСТОЛЕ!

Под свода небесен 
за теб пея песен - 
за твоя живот-епопея, 
за съдбата ти странна аз пея, 
за свободата, 
която донесе, 
за борбата, 
която достойно изнесе, 
за бесилото, 
на което беше поставен, 
за самотата, 
в която беше оставен, 
за любовта 
на народа към тебе, 
за идеала ти, 
който напред ни поведе... 
До днес само теб 
"Апостола" зовеме! 
Ти ще останеш скъп 
и за бъдното време! 
Венец от думи за тебе вия, 
за твоя скромен лик. 
Сълзите си в него аз ще скрия, 
за теб, Апостоле - 
за българския син велик! 
"Глас народен - глас Божи!" - 
ти на своя народ заложи, 
затова той те тачи и милее, 
а името ти като слънце грее!

ТАНГО

Танго от спомени 
танцувам. 
Вълшебен танц - 
от тъмното за бъдното сънувам... 
Пътувам... летя..., 
а после плувам... 
по течението кротко. 
Уж спя, а все танцувам... 
и си пея - 
като слънчевата фея 
от приказка на баба ми излязла 
и под сърцето и 
в душата на светица влязла... 
Градът не спи, като сърцето, 
а все пулсира - 
като душата, която сякаш бърза 
мига да фотографира. 
А после в спомени омайни 
ще се разказват утре 
днешните ни тайни.

МАРГАРИТА

Като бяло слънце грееш 
и като слънце се смееш, 
в саксия не вирееш, моя бяла маргарита! 
Знаеш ли, че в теб любов е скрита? 
 
Ти си цвете бяло, нежно, 
в теб природата прилежно 
послание за обич е подала 
и сила на пророк в листенцата ти е отдала. 
 
Затуй ли цветовете ти са само бели? 
Чистота и свян в листенцата ти нежно са се вплели. 
Маргарити, вие греете като слънчеви лъчи 
и лъчезарно се усмихвате - като детските очи! 
 
"Да" или "Не" - "Обича ме!", "Не ме обича!"... 
С трепет всеки влюбен тези слова изрича 
и листенце след листенце къса, 
додето всичките листчета той окъса. 
 
Важно е, последното листо да бъде "Да!", 
което означава: С МЕН Е ЛЮБОВТА! Ура!