Ани Яначкова
ЖАДУВАМ ЛЮБОВТА ТИ

От страх и ужас притъмня ми,
любовта до болка ме изпи!
Като вулкан завря кръвта ми,
от лудост сърцето ми ще изхвърчи!

Не зная колко те обичам,
не зная какво съм аз за теб,
но боса по жаравата ще тичам
и ще ругая дявола проклет!
 
С очите дръзки ти ме палиш.
С усмивка ти ме подлуди.
Ще искам още да ме галиш,
че дори Луната да ни завиди!

Но ето, че се зазорява,
а от тебе искам толкова неща.
Утрото щастието ми помрачава.
Ще те чакам тук отново през нощта!
ЖЕЛАНИЕ

Твоите устни, твоето сърце
искам да докосна, с моите да слея.
Да ме докосваш с търсещи ръце
и пред ласките ти да немея! 

В очите ти искрата разгоря
огън, който дълго ще бушува.
А моите очи шептят: "Горя!"
и тялото пулсира до полуда!

Ще целувам устните ти жадно,
ще докосвам всяка част от теб,
от страст ще те побъркам бавно,
докато не разтопя сърцето ти от лед.

С устни ще галя кожата ти нежно,
ще хапя от страст неутолима!
С пръсти ще те милвам небрежно,
ще дера от лудост немислима!


После до себе си ще ме притиснеш
да усетиш учестилия се пулс,
нежно ти във мене ще проникнеш,
за да укротиш страшния импулс.

Накрая пак до мен ще се отпуснеш, 
на мекото легло ще искаш да заспиш,
но очи от мен не ще можеш да откъснеш
и ще искаш пак страстта да утолиш!
РОДИХ СЕ В МОРЕТО...

Родих се в морето
с красотата на небето.

Очите ми - бездънни езера.
Устни - алени.Алени още галени,
горещи като огън див,
опасно прекрасни като коралов риф!

Кожата ми като кадифе е мека.
Прегръдката ми да жадуваш,нека!
От устните - в страстта да изгориш
и в очите ми да се изгубиш.

Родих се в морето
от тук да си тръгна няма как.
А ти, моряче, на кея стоиш.
Ела!Ела! Недей да се боиш!

Докосваш вълните със поглед смутен,
лицето ти, обрулено от вятъра студен!
Ела! Вълните и Вятъра ще ти покажат,
ще ти покажат как да стигнеш при мен!

Хайде! Ела!
Напразно ти не ме бленувай,
защото ако ще се мокриш,
по-добре поплувай!