ЩЕ ТЕ ОТКРИЯ

Ако съм на самотен остров,
ще те открия, ще те покоря,
ще изтрия сълзата 
на твоята нежна самота.

Ще те пренеса
в чуден свят…
Ще те даря,
с плодове от топлина,

ще изпия твоята тъга,
ще търся твоята усмивка,
в непрогледна тъма. 
Ще те открия, дори на край света.

АНГЕЛ ЗА ДУШАТА МИ

Ти си ангел за душата ми, 
цялата ми власт
тя не струва нищо
пред очите сини, тъй любими.

Цялата ми младост,
тя не е никаква радост,
без полетът над мечтите ни, 
без ритъма на сърцата ни.

Поезията ми е само думи, 
ала ти превръщаш ги в мечти,
за които слънцето избледнява с лъчите си,
а луната скрива се зад облаците гъсти.

Цялата ми обич, тя е само прах
посипвам те и нека да е грях,
щом грях е да погледна очите ти
и влажни да целуна устните ти.

Водата в океанът вечен е само петно синьо,
без сълзите ти солени изплакани по мене.
Аз те виждам в бяло, светлина в мракът, 
от пътеката на цветчетата през гибелното одеяло.

КАМЪЧЕТА ОТ ЛУНАТА

Юле ти ме караш да мечтая,
в сънищата ми те срещам там във рая,
облечена с тревисто маслени кристали,
направени от бога, който сините ти очи гали.

От разстояние те срещам,
но като че ли си до мен и те усещам,
че с думи ми галиш ти душата,
а от радост на плитки ми оплита се косата.

През девет планини в десета,
ще те търся даже на другата планета,
но сърцето си не мога аз да спирам,
то тръгнало e и ще умре ако тебе не намирам.

Аз искам да те срещна
не може сърцето твое мене да усеща, 
макар да те харесвам толкоз грешна, 
убиваща ме само с пепелта гореща.

През пролетта ти разлисти ми листата,
полудявам, щом не пристигнали са ми писмата.
Желая да ти докажа, че не самотата,
а ти ме накара в съня да ти отчупя камъчета от луната

СВЕЩ

Свещи пак запалвам през нощта.
Пламъка напомня на душите,
в нощите, когато свещен огъня
между нас горя.

Свещта угасва 
и на раздяла, пламъка
искреше с още по-голяма сила.
Не тръгвай!

Отиваш си сега,
от пламъка на любовта,
ти само спомен ми остави.
Къде си сега свещице моя?